The chosen one

Глава 15

Спокойствието, създало се след приключването на иначе краткия разговор между Маркъс и Том, изведнъж се превърна в неловка атмосфера. Исках да прекратя това, но нямаше с какво. Кога тази жена ще дойде?
"Е, Мари, искаш ли да разкажеш нещо за себе си"
А сега, де. Да го излъжа ли или да му кажа истината. Погледнах Маркъс, но не виждах някакъв знак да ми помогне.
"Аз съм нещо като пътешественик в тези страни. Пътувам от град на град, разучавам различни култури и истории и така нататък. Нещо като историк съм"
"Мари, не лъжи Том. На него може да се има вяра"
Внезапното прекъсване на Маркъс ме накара да замръзна на място.
"Ъм, стана малко неловко. Но какво означава да не ме лъже"
В такава ситуация не съм попадала. Принципно виждах Маркъс като лъжец, за да си запази потайната личност.
"Добре, Том извинявай, не знаех, че не теб може да се има вяра. Все пак те познавам от 5 минути"
Най-доброто извинение, което съм казвала някога. Браво Мари. Изненада дори собствения си ум.
"Истината е, че аз съм следващия пазител на това измерение. Не знаех как да реагирам когато те видя"
"Оу, не знаех, че си избраната. Тоест знаех ю, че ще има следващ пазител в скоро време, но не знаех, че си ти. Явно Маркъс ти е сложил някакво прикриващо заклинание, за да не те види никой"
Тук, явно всички приемат новите неща като топъл хляб. Том вече ми харесва.
"Но въпреки това, Марк нещо не си го направил добре това заклинание"
Видях как Маркъс повдигна една вежда от учудване. Докато Том ме гледаше по начин, все едно ме проучваше от глава до пети. Единственото, което можех аз да правя е да стоя с ръце на конете и да го гледам. И да се надявам, че жената на Том ще дойде пас по-скоро и ще развали странната атмосфера, която се създаде с мойте думи, че съм пазителка. Не искам някой друг на разкрие тайната ми, която пада от Маркъс от половин ден.
"Съжалявам, че се забавих"
Чу се непознат женски глас зад гърбовете ни.
"Здравей, скъпа"
Всичко станахме почти едновременно, за да посрещнем съпругата на Том. Олекна ми, като знаех, че молитвата ми бе чута.
Погледнах я и на пръв поглед изглеждаше като най-обикновена жена. Дълга кестенява коса, тъмни очи, като гледам е късогледа, слаба и малко бледа.
Но, разбира се, нищо тук не е обикновено, така че тази жена не е просто жена. Щом активирах вещерските си умения, веднага забелязах, че е вампир. Ма разбира се, бяла кожа.
След като посрещна съпруга си и Маркъс, защото явно го познава, обърна тъмните си като катран очи към мен. Притесних се, дали съм направила нещо лошо.
"Приятелка на Маркъс? Аз съм Амарие, съпругата на Том. Извинявай, но не знам твоето име"
Приятелка на Том? От кога нещата са ескалирали така? Ще го питам като се приберем, защото явно крие много неща от бъдещия си управител или както се казва тук, пазител.
"Да, точно така, аз съм Мариелла"
"О, тогава съжалявам за прекалено избързаното си представябе, Ваше превъзходителство"
След извинението си направи поклон пред мен. Стоях малко време замръзнала, обмисляйки как нещата се случват толкова бързо. Явно ще трябва да започна да свиквам с това. Сетих се, че когато ми беше скучно си пусках сериали свъзани с милостиви и немилостиво кралици и царе. Всеки път, която поданикът им се поклони, негово или нейно височество връща този знак на уважение с поклон към поданика. След като и аз съм толкова високо в йерархията, реших да сторя написаното от филмите.