The chosen one

Глава 23

Там където се бяха събрали жителите, беше най-предния двор на светеца при официалния вход. А там, от където ние с Маркъс влязохме беше просто тайния вход, за кото знаят а само кралицата и другите, кото живеят в двореца, логично.
"Как беше тайният разговор с кралицата"
Нямате си и представа колко много исках да видя Маркъс, защото понякога кралицата ми идва в повече.
"Колко пък да е бил таен. Пресата тук най-вероятно ще накажат тук и ще измисля всякакви клюки за мен, защото съм с кралицата. Идва ми да си заровя главата в пръстта, искам си вкъщи на меко и топло, да махна тази тежка рокля, главата вече ме боли от тези фоби в косата ми. Но иначе разговорът не мина пак толкова зле. Мислех, че ще ме пита за още лично неща"
"Лични неща? Като какво"
"Като за всичко, което знаеш за мен"
"Е да, кралицата си е такава. Иска да знае всичко за всички, за да можела да разговаря с тях на различни и удобно за тях теми"
"Моля"
"Тя така казва. Пък каква е истината, не знам"
"Ето още една причина, заради която искам да си тръгна"
"Тогава на първата секунда, след като фестивалът свърши ще си тръгнем, щом толкова не ти се стои тук. Мислех, че ще ти хареса"
"Повярвай ми Маркъс, наистина се радвам, че виждам замък не просто като някой музей. Радвам се, че имам приятелство с кралицата, която ще познавам още хиляди години. Но ме разпита за лични неща, а аз имам проблеми с доверието"
"Едно нещо, което съм научил за кралицата, е че тя умее да пази тайни. Каквото ѝ казва един човек, тя не го казва на друг. Така че може поне малко да се успокоиш и да се зарадваш за фестивала, иначе ще забравиш всичко, на което не научих за един месец. А ако стане, това ще е голяма загуба на време"
"Дано да си прав"
Разбира се преди да посрещнем специалните гости, за кото трябваше да гледам цяла подготовка на три големи зали, които принципно струват повече и от скъпите неща, кото си копират богаташите от моето измерени, първо трябваше да посрещнем така наречените "средностатистически" гости. Хора като милите пекари, кото срещнах в първите си минути от влизането в града, а именно Том и Амарие. Честно казано бих се зарадвал много, ако можех да си поговоря с тях в момента.
За моя радост ги видях, но аз стоях на вратите при входа, от дясната страна на кралицата, която приветстваше гостите. Не мога да сляза и да говоря с тях.
Не мога да повярвам колко много важни хора пристигнаха, за да почетат този празник. Можехме без усложнения да се приберем в балната зала. Проблема ми бяха танците и принципно не искам да танцувам валс или някой от техните танци. Ако кралицата ме накара да танцувам, най-вече с Маркъс, защото познавам само него от всичките гости, аз си тръгвам и няма да се появят в този град. Освен ако не ме убие за неспазване на заповедите на Нейно величество.
Колкото и да се притеснявах, се успокоих с простата идея, че това все пак ще свърши и аз ще се прибера. Маркъс изглеждаше напълно спокоен и принципно му завиждам за това.
Първо посрещнахме гостите при голямото стълбище, което се разделя на три, веднага след входната врата. Кралицата си направи труда да ме запознае с почти всички херцогини, херцози, кралици, крале, принцове и принцеси, към които можеше да се побере. Някои от тях не бяха кой знае колко лоши, но други бяха толкова нагли и отвратителни, че ми се искаше да им ударя един шамар, но дори това ще им е малко.
След посрещането на всички и моето представяне пред всички, се запътихме към стаята за вечеря. Имаше шведска маса, с всичко, което човек можеше да си представи. Имаше столове, увити с корона и украсени с къси златни въженца.
Седнахме да ядем и всички си разказваха за различни случаи, случили се в техните царства, докато аз и Маркус което и тихо си ядохме яденето. Но разбира се, не може да се насладя на вечеря с тях, без да бъда прекъсвана с въпроси за себе си и детството ми. Все пак от втора на уважение трявбаше да отговаря на всичко, а аз само се опитах да запазя спокойствие като Маркъс. Той стоеше и си ядеше, никой не го закачваше. Той в момента е по-високо в йерархията от мен, защо не разпитват и него.
След угощявката се насладихме на една пиеса в мини театъра. Общо взето това, от което се състоеше пиесата, беше историята на едно момиче, което бяха от есенния фестивал и усвоява магия в гората. След години се връща и създава повечето традиции, кото са ни познати сега за настоящия есенен фестивал. Актьорите бяха хубави, костюмите на високо ниво, подбора на думи-страхотен и после изпращането на актьорите също беше супер. Понеже кралицата стои над всички, тя беше на една тераса, над главите на другите, облегната на червен фотьойл и аз бях там с нея също, разбира се, Маркъс беше от другата ѝ страна. След това беше балната зала, а именно моето отчаяние, че ще трявба да танцувам. Кралицата трявба да стои на трона, но вместо това, тя отиде при гостите отвън и ми се ще да бъда с нея точно в този момент. Но вместо това, ни охранявах няколко стражи. След няколко минути се върна, а всички ме бяха обиколили, за да ми задават въпроси, които дори вече са ми задавали, просто просят време, за да повече време с мен. Маркъс се пробваше да го накара да се отдръпнат малко, за да не се струпват и да не предизвиква някакъв бой. Кралица се качи при трона си, за да започне да говори с гостите. Когато си отвори устата, всички погледи вече бяха в нея.
"Мили гости, нека не причиняваме неудобство на избраната, все пак тя наскоро е пристигнала при нас. Нека вместо това се насладим на тези бавни песни и се хванем за ръце"
Изведнъж из празното пространство около нея се напълни с оркестър. Всички гости се махнаха от главата ми и се хванаха за ръце, подчинявайки се на домакинята. Понеже единствения, който познавах освен кралицата на този фестивал беше Маркъс, дотичах до него, за да не съм сама.
"Изглежда, че нямаме друг избор, освен да танцуваме, а"
"Моля те, кажи ми, че това няма да трае дълго. Аз не мога да танцувам толкова толкова плавно. Не си ме учил на това"
"Може би, защото воините не танцуват, умнице"
"И сега какво ще правим"
"Ще импровизираме. Нали си художник, използвай креативността си"
"Защо непрекъснато се извиняваш с това, че съм художник, и че трявба винаги да имам креативност и резервен план. А ако съм в блокаж"
"Това няма да е добре. Не си в блокаж в момента, нали"
"Ами ще те разочаровам, но и вдъхновението от картините на кралицата няма да ни помогне"
Стояхме така няколко минути зад една колона, молейки се никой да не дойде при нас в дъното на залата. Тя беше толкова пълна, че дори и да бяхме там, имаше малък шанс кралицата да ни различи от всички.
"Аз май имам план"
"Благодаря ти небеса, и какъв е той"
"Включва магия"
"Категорично не"
"Моля? Защо"
"Ако кралицата види, че използваш магията си за нещо толкова нелепо, тя няма да те смята за могъщ владетел. И най-вероятно ще обвини мен в това, че не съм те обучил правилно. Още нещо, ако си свалиш магическото покривало, всички гости ще те налазят пълни с въпроси, на които не можеш да отговориш"
"Значи ми казваш, че изхабих един месец от живота си в опит да се науча да правя магии и да изглеждам като хладнокръвен убиец, само за да ми кажеш, че сега не мога да омагьосам двама ни и да танцуваме"
"Така изглежда, освен ако не се бъркам и не си научила нещо повече от това, което оказваш"
"Всъщност съм. Сега стой мирно и не крещи"
"Не мога да повярвам, че се намираме в такава ситуация"
"Като каква"
"Като да се крием зад една от колоните на дворец, в който живее вампирска кралица, на есенния фестивал, когато се очаква да си изкарваме добре, и да се чудим как да се омагьосаме, за да се появим на един дансинг"
"Само добре дошъл в приключенията на Маркъс и Мари тогава. Стой мирно, за да концентрирам, умник'
Маркъс млъкна, застана на място, все още разочарована от факта, че се намираме в такова положение, докато аз най-мирно премахвах покривалото заклинание от мен. След като установих, че никой няма да ми се нахвърли на главата, очертах невидим знак в земята, които после Северна в зелено и с него се хванахме за ръце. Около нас грейна зелен пламък и след това се успокои. Знака и пламъците изчезнаха и двамата сега трябва да може да танцуваме валс без да се настъпваме.