The chosen one

Глава 27

Мари стоеше в галерията и гледаше великолепните масивни картини, част от личната кралска колекция. Смит беше с нея и разказваше за историята на всяка от тях. Поне щеше да прави нещо в свободното си време, след като не можеше да излезе навън и да си говори с гостите. Чувстваше, че всичко за нея е грешно в момента, но нямаше какво да направи по този въпрос.
Докато стоеше пред една от многото портрети на стри и отдаван забравени владетотли в фладфоята влезе Маркъс. Трявбаше ѝ време да разбере, защото фашрвита беше прекалено голяма, за да разбере веднага. Мари се амираше в дъното на фладфоята. След това Маркъс отиде при нея.
"Гледаш портрета на крал Шестивал I, ако се чудиш"
"Следващия път предупреждавай, ако решаваш да ме изпалшваш. И да гледма неговия портрет. Защо не си ми разказваш за него. Изглежда сякаш е направил доста големи неща в живота си"
"Направил е някои драстични неща, въпреки че веднага след него високо от него се е разрушило"
"Защо"
"Попаднахме под робство. Враговете унищожиха всички и накараха всички поданици от всеки град да забравят корените си"
"Интересно. След като е направил драстично неща в живота си, защо не си ми разказваш ниши за него. Важните хора трявба да се помнят, независимо какво е станало след тях, нали"
"Права си принципно, но няма какво да с направи, след докато издателите на учебници са решили бъдещото поколение да не го изучават. В момента няма какво да направим, освен да запазим спомена за него"
"Когато управяшмнтеьи земи, ще вмъкна Шестивал I в учебниците"
"Добре, щом казваш"
"Ти какво прави"
Кралицата ме вика да говорим. Нищо съществено. Стари неща, които няма как да знаеш"
"Станало ли е нещо"
"В какъв смисъл"
"Мислиш ли, че можеш да ме излъжеш. Буквално ако искам мога да прочета мислите ти и да разбера дали ме лъжеш или не"
"По-добре не го прави"
"Защо"
"Ще намериш неща, кото бих искал да научиш само ако ме попиташ. Разбираш ли ме какво то говоря"
"Госпожице имате ли някаква нужда от помощ"
Смит се появи от изневиделица, явно чул малкия разговор, който Мари и Маркъс са си спретнали.
"Не, нямам нужда от помощ, можеш да се върнеш на мястото си"
"Не ми отговори на въпроса, обещавал ли"
"Да, обещавам да не чета мислите на други, без първо да ги попитам, за да не разоблича техните тайни"
"Страгптпно, сега ще тръгваме ли"
"Няма какво да правя и без това, не ми харесва обаче, че ще оставя приятелите си"
"Вече си успяла да си намериш такова, знаят ли за теб вече"
"Не знам, може би, но вече много ми се спи, имам чувството, че скоро ще стане сутрин. Единственото, което искам е леглото си"
"Нейа го осигурим"
Мари и Маркъс излязоха от галерията и се срещнаха с кралицата, която тъкмо излизаше също от покоите си. Мари взе книгите от Смит и го показа на кралицата, за да знае какво е взела тя. След нейното удобрение, тримата излязоха, за да може кралицата да обяви края на фестивала.
Обърна се с поредната реч към народа си. Излрглца, че е подбрала доста за ядене вечер. Благодари им, че бяха на фестивала и им пожела късмет в битките със студеното време.
Коагпт всички се разотидоха от главния вход, Мари, Маркъс и кралицата отидоха до задния, за да ги изпарят с каретата, с която дойдоха.
Кралицата прегърна Мари и я покани отново да дойде, ако има затруднения с книгите. После стисна ръката на Маркъс, като го гледаше с по-адпизен поглед, на който Маркъс ѝ отговори с изражение, вече уморено да я вижда така.
Маркъс и Мари се качиха и потеглиха. Най-накрая без повече фестивали и официалности. Мари се отпусна на мястото си, уморен да стои все с изправен гръб и уморена от тежестта на главата си от прическата.
"Най-накрая всичко приключи. Моля те кажи ми, че няма още фестивали, за които да се подготвям от днес за утре"
"Фестивалите за започват отново чак следващата година"
"Това поне е повече време от вютвпа, което ни дадоха сега"