The chosen one

Глава 9

Не мина много време докато Маркъс се върне. Беше купил всяка една покупка от листа, който му дадох. Значи хората ще имат съставки за пица, но като кажеш тази дума ще те гледат като телета. Както и да е. Даде ми пликовете с покупките и се залових за работа. Направих тесто (защото домашното е по-хубаво, знаеш, че е направено с любов). Миличкият стоеше на стола зад мен и ме гледаше как се трудя. Няколко месеца поне съм си правила нудъли за обяд и ако бях предложила това, щях да го направя бързо заедно със сосовете. Докато се усетих, вече разточвах тестото. Намерих някаква кръгла тава, където да я сложа, за да се пече. Не беше плитка, но разбира с каквото мога и проявявам креативност. Сложих я да се пече и чакахме двамата. Стомасите ни къркореха и явно си комуникираха един с друг.

"Пицата е готова. Имаме чинии, нали"
"След като имаме тава, значи и чинии имаме. Не сме неандерталци"
"От къде се научи на това"
"Кое"
"Да говориш като мен. Ако бях на твое място, щях да отговоря по почти същия начин"
"Познаваме се от няколко часа и говоренето ти става заразяващо"
С този си отговор лека усмивка грейна на лицето му и скръсти ръцете си "долния шкаф, там са"

Извадих чиниите, не намерих някакви напитки, но добре, че има е чешма. Страх ме е да си сипя за себе си. Откъде идва тази вода. Не видях близко езерце или река. Сложих трапезата на масата и почнахме.

"Как е"
"Вкусно е"
"Искаш ли нещо друго"
"Не, защо ме питаш, все едно ти си господарят в тази къща. Доколкото знам не си ѝ господар"
"Ти ме накара да сготвя пицата. Принципно домакинът сготвя докато госта разглежда къщата. По избор може да помогне на домакина с храната"
"Извинявай, че не знам такива етикети. Аз съм войн, а не майстор по това каква е разликата между гост и домакин. Не са ме учили на това"
"Това си е обща култура"
"Значи тук общата култура е различна"
"Ще я променя"
"Ще видим"

Спряхме да се караме, защото иначе пицата ще изстине. Все едно да първи път ядохме нещо, не знам как съм била токова гладна.Изядохмв цялата храна и сложихме чиниите за миене в мивката.

"На какво толкова си се учил като си бил войн. След като не е обща култура, тогава..."
"Най-важното, на което ме учиха, е как да убиваш, без после да изпитваш отчаяние или вина, ще си убил"
"Тоест си хладнокръвен убиец"
"Да"
"Защо не ми разкажеш повче за себе си, за семейството си, множеството белези, които си получил..."
"Това ще стане някой друг път. Събра ти се много на главата. Единственото, което още мога да ти кажа за днес, е ще трябва да станеш убиец"
"Не"
"Какво не"
"Няма да стане. То да не полудя. Аз съм артист, художник, а не убиец"
"Да, но тук в този свят трябва да се правят жертви. Освен спиращата дъха архитектура в големите градове има и тъмна сянка. Сянка, съставена от лъжи, крадене и убийства. Те ще решаваш"
"Значи, ще ме научиш да се пазя, за да не може някой да ми открадне чантата"
"Когато вече ще може да се разхождаш сама, ще почти напълно обучена, как да извадиш силите си наяве. Но така го приеми първоначално. Всеки пазител Трявна да изцапа ръцете си с кръв, независимо по какъв начин, за да пази измерението си"
"Ясно"
"Ще видим. Сега е време за спане. Не ти ли се ляга"
"С цялата тази информация ме заболя главата"
"Добре, значи лека-"
"Стой, стой"
"Какво сега"
"Аз нямам багаж, нито пижама, нито ЗАРЯДНО ЗА ТЕЛЕФОНА МИ. Знаеш ли как ще живея, когато батерията на телефона ми падне"
"Не съм виждал никой друг с телефон навън. Не мисля, че такова нещо съществува тук"
"Боже, с какво трябва да се справям"
"А за дрехите съм подготвил цял гардероб с дрехи от столицата. Едни най-висококачествените. Това добре ли е"
"Ще свикна"
"Добре тогава, лека нощ"
"Лека"

Качихме се горе и се отдадохме на уединение в стаите си. Разгледах какво има и всичко беше като къща в средновековието, дрехите мебелите от дърво, стените, картините. То пък какво ли имаше на тях без знам. Бяха някакви натюрморти с маслени бои. Въпреки това като я погледнеш няколко пъти виждал средновековните отпечатъци, които художниците са оставили. Ясно сме в някаква средновековна магическа страна. Няма какво повече да му мисля, ще лягам и ще мисля на свежа глава.