The chosen one

Глава 24

След като всички, се изнизаха от залата, останахме аз и Маркъс. И останалите от оркестъра, които прибираха инструментите си. Дали и той видя онази Златан фигура, която ни наблюдаваше, докато танцувахме.
"И ти ли видя това, докато танцувахме"
"Да съм видял какво"
"Ъм, златната фигура от енергия, тъмнината, това нищо ли не ти говори"
"Не, всъщност"
"Странно"
"Има ли някакъв проблем"
"Като се приберем ще говорим. Много е за разказване"
"Да не искаш да си тръгваме"
"Не. Копнея да видя Том и Амарие отново"
"Добре тогава"
Излязохме от двамата, като побързахме да не изпусне групичката си. Големите каменни порти се отвориха и пред очите не се показа истинския есенен фестивал. В крайната дясна част на градината имаше голямо огнище, широко максимум шест метра. Това огнище беше част от ритуалите за честването на идването на студения сезон, който започва с есента. Кралицата обяви, каквото трябваше да обявява и всички се насочиха към огнището хванати за ръце. След гостите, дойдохме и ние. Така всички дипломати и селяни изглеждаха равни. Палачът дойде с една голяма факла огън и запали огнището. Нямаше и няколко секунди и огънят се разпали до такава височина, че би изплашил всеки. Но всички, които го заобикаляха бяха спокойни и дори се усмихна. Маркъс ми беше разказвал, че щом огънят се разпали толкова бързо, означава, че лятото ще ни напусне подобаващо и няма да има проливни дъждове, които да разрушат покривите на хората. Тоест няма да усетим идването на есента и боговете са щастливи.
След като огънят се извиси достатъчно високо, започна да свири музика. Въпреки, че не бях толкова добра, Маркус ме научи на това-онова за народните танци, поне толкова, че да не мога да се спъне в себе си или някой друг. Да кръстосваш краката си няколко пъти напред и после три пъти назад и да пуснеш другарите си, за да се завъртиш ми се стори малко трудно в началото, но след това схванах танца и го танцувах, все едно винаги съм го практикувала. Така следваха още няколко народни танци и след това всеки трявбаше да хвърли нещо в огъня, за да го даде на боговете и да има тяхната защита през студената зима и дъждовната есен, които идват. За да не им пречат по време на веселието, всички дарове за боговете се пазеха в една стая в двореца, а на тях имаше окачени етикети с имената на собствениците им. Аз и Маркъс се бяхме подготвили за това и по традиция, първо по-старите трябваше да подадат дарове, после по-малките и вече най-малките. Маркъс беше древен демон и затова се нареди при най-старите, въпреки че като го погледнеш изглеждаше само на двадесет и пет. Аз бях открила силите си преди месец и половина, така че бях при младите, веднага след него.