*сънят на Мариалла* Събудих се в някаква къща. Единствените цветове, които срещах да белите стени, колони в цвят на някакво тъмно дърво, но и аз не лгс да кажа какво и някакъв пухкав килим във винено червено. Докато се усетя вече бях минала половината дължина на стаята. Тогава незабелязано влезе някакъв мъж. Беше поне глава и половина над мен, красиви тъмни очи, леко тъмна кожа и кестенява коса. Беше обарзивал онзи перчем на една страна, които винаги търсех във всяко момче. Но вече трудно се намират. Та, този човек ме хвана в гръб. "Кой си ти и защо ме пипаш въобще" "Имаш право да задаваш въпроси, но не мога да ти отговоря сега, не и тук" Веднага игнорирайки отговора му, аз го попитах: "Къде съм и защо съм облечена така" Ето ви малка визуална презентация
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"Ти явно не ме разбра. Казаха ти, че не мога да ти отговаря сега" "И защо" "Чуй ме-" Нямаше какво да го чувам. Веднага като каза това земята започна да се тресе. През прозореца близо до леглото, в което се събудих, видяхме че се приближава нещо. Нещо като армия. Изглеждаше като черно петно. Извенъж нещо или някой се изстреля е небето размахвайки черните си крила. Най-вероятно това беше главатаря им. "Ти си нужна, трявбаше ни на нас и на мен. Аз мога да отговоря на въпросите, които си задаваш в момента, но не и сега, не и тук. Чуй ме избраннице, три дни след този инцидент, в деня, в които сълзите на червения демон паднат на земята, ти ще намериш тайна пещера. Влез в нея и ще се озаврш тук-" Това беше последното, което каза. Армията от черни наметала разби стената все едно беше нищо. Премина с конете си през нас. В последния момент видях как мистериозни мъж бива наръган с продълговат меч. Доколкото опитът ми по анимета го позволяваше мога спокойно да кажа, че тва беше катана. Тогава усетих нещо студено да ме пробива. Видях как меч беше минал през мен. Човекът, дъражщ острието говореше на език, които въобще не разбрах. Мисля, че е някакъв древен език. С това времето да задавам въпроси свърши.
*Край на съня* Събудих се обляна в пот, но не изкрещях. Чудно защо ли. Дали това, което ми казваше мистериозния човек бе вярно. И за какъв червен демон говореше и какви сълзи. Дали да го пренебрегна това. Да се обадя ли на майка ми? Или да кажа нещо на Лиляна? Не, ще ме помислят за луда, особено Лиляна. Три дни след този инцидент...да не би да е предрекъл, че онази армия ще разбие стената на къщата. Оф, ще изперкам. И за каква пещера говореше. Тук няма пещери. Доколкото знам.
Легнах отново да спя, въпреки че почти беше светло на вън. След час два ще стана и ако онова нещо на другото легло, наречено най-добрата ми приятелка не стане не се събуди дотогва, не знам какво ще стане. Заспах, опитвайки се да не мисля повче за това.
Часовете минаха, само да сме изпуснали времето са закуска, защото после не знам кой ще търчи за баници с айриян. Само си представете колко ще е смешно някои от нас да отиде в петзвезден хотел, носещ баница и айрян в найлоново пликче.
"Лиляно, ставай ма, че ако закаснеем за закуска ти ще купуваш баници и кроасани" "Ко" "Абе ставай, хайде, гледай колко часа стана, ще си изпуснем закуската" "След 5 минути..." "Хах, няма 5 минути" Дръпнах завивките на Лиляна, заедно с тези на Ал (то беше една голяма завивка за спалня, така че с един коршум два заека) "Абе-" Най-накрая и Ал да проговори. Беше избрал много хубава дума за старт на деня. "Ал събуди сестра си, за да не я хвърля през терасата" "Уау, спокойно. Лиляна събуждай се" "Дай ми само една причина" "Има гофрети в ресторанта за закуска" Вече знам вълшебната дума за събуждането на Лиляна. Гофрети. Логично е, тя би убила за гофрети със сладко от ягоди.
След около 10 минути Лиляна стоеше пред вратата, облечена и измита. "Аре бе охлюви има гофрет. Ако ги пропуснем Мари ще тичаш за баници както каза" "А защо аз например" "Кой предложи, той заложи" "А не, не няма аз да тичам. Станах по-рано от всички тук, ти си последната, която се събуди, така че ще отиваш ти" "Айде да спрете да се карате, защото иначе наистина ще изпуснем закуската"
Спряхме спора си, само защото бяхме гладни. Пристигнахме в ресторанта. Имаше много закачени картини с маслени бои закачени на белите стени. Покривките бяха бели също. Столовете бяха украсени с бели шалове. Значи ако ги нямаше Тея картини да шарят нещата, спокойно бих класифицирала мястото като лудница. И то лудница с маса храна. За късмет имаше гофрети и Лиляна започна да а тича за живота си да се реди на опашка за тях. Ние с Ал си взехме едни пържени филии със сладко, домати, краставици и такива неща. Като малка, това ги наричах "закуска за родители". За децата тогава имаше корнфлейкс.
Седнахме, наядохме се, пих е кафе и фреш от портокали, обадих се на майка ми да бе получи инфаркт и бяхме готови за плажа.
