Our love

2.5K 132 14
                                    

Вървях по топлия пясък докато водата галеше краката ми. Усмихнах се гледайки залязващото слънце. То се топеше в синьото море. Всеки ден умираше, за да ни покаже красотата оставаща след себе си . Цветовете на небето са като една палитра на художник. Някой много старателно бе очертал небето. Лекият морски бриз ме накара да се усмихна.

-Ето те и теб.-провикна се Ел зад гърба ми. Обърнах се и усмивката ми стана още по голяма.

Ели вървеше към мен, а Лиам тичаше до нея пазейки я да не падне. Коремчето и тъкмо бе започнало да личи и всички бяха изключително щастливи. Прегърнах приятелката си и погледнах зад нея. Лиам ми се усмихна и застана до жена си.

Погледа ми се спря на фигурата зад тях. Черните дънки, чисто бяла тениска, а косата му бе вързана. Лицето му бе спокойно гледащо морето пред себе си. Направих няколко крачки и застанах пред него. Очите му намериха моите и се изгубих. Този път завинаги.

Придърпа ме към себе увивайки ръцете си около тялото ми. Отпуснах главата си на гърдите му и се заслушах в равномерното му дишане.

Гл.точка на Хари:

След толкова много време отново тук. Отново на този същия плаж. Само че този път момичето е мое. Погледнах към лицето и и се усмихнах. Моя е. Само моя. За много хора най-вероятно изглежда странно как това момиче се влюби точно в мен. Ако някой ме попита аз също не мога да отговоря. Просто един ден дойде, от никъде. И разби цялата ми представа за живота. Научи ме да живея и най-важното да обичам.

Гл.точка на Грейс:

Отдръпна се оставяйки го объркан. Ухилих се и тръгнах към водата.

-Къде си мислиш, че отиваш?-измърмори и скръсти ръце. Прехапах устни и му направих знак да дойде при мен. -Играеш си игрички с огъня.-допълни и хукна след мен.

Изпищях и побягнах към двойката пред мен. Бързо ги настигна и минах пред тях. Преди да реагирам Хари вече беше при мен и ръцете му държаха здраво тялото ми. Целунах го набързо по бузата и застанах до него.

-Само толкова ли?-запротестира. Ръцете му се увиха около кръста ми и ме вдигна над себе си. Писъка ми се превърна в смях и накрая просто го оставих да се върти.

Любовта е красиво нещо каза ли са хората. Късметлия е този успял да вкуси от нея, но аз знам.... Истината е друга. Малцина са тези успели да се докоснат до онази истинската и неповторимата. Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Няма цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти!

Това е нашата любов, точно такава. Различна и поглъщаща. В нея намираш себе си. Пръсти ни се преплетоха и тръгнах към приятелите ни. Вървях ме заедно по нашия път към безкрайността!


КРАЙ!

Е, това беше последната глава. Честно казано не мога да повярвам, че свърши. Искам да благодаря, на всички които следяха историята ми. Благодаря, че позволих те да я споделя с вас. Ако не е много бих искала да знам какво мислите сега, накрая. Беше ми приятно, но вече свърши.
Ако някой има интерес може да погледне другите две истории в профила ми. Още веднъж благодаря ви!

Весело посрещане на новата година! Това беше от мен. Довиждане! ¡

   Up {Harry Styles Fanfic }Where stories live. Discover now