Up {Harry Styles Fanfic }

Father

Гл.точка на Грейс:

Следващите няколко дни минаха почти неусетно. Париж беше красив, истински и неустоим. Градът на любовта. Колко точно му приляга името. Елинор и Лиам си тръгнаха по рано като се разбрах ме да се видим на Капри. Радвам се, за тях.

Самолетът се приземи и стъпих ме на италианска земя. Преплетох пръстите ни и поставих лека целувка на бузата му.

-Само толкова ли?-намусеното му изражение беше страшно сладко. Точно като някое малко дете нацупи устни и ме погледна сърдито.

Засмях се и тръгнах напред. Лъчите на слънцето не накараха да притворя очи. Усещане за дежавю ме удари като гръм. Последното ми идване в Рим беше странно, но и хубаво. Ник. Господи, Никълас , къде си?

-Всичко наред ли е?-думите му ме извадиха от тревогите ми и просто кимнах в съгласие.

Докато пътувахме с таксито знаех че Хари ми говореше и се опитвах да го слушам, но просто не се получаваше. Красивият непознат, който ми помогна толкова много, а след това изчезна. Не знам защо, но имах странно усещане за него, за цялото не пристигне в Рим. Сякаш не трябва да сме тук.

Разтърсих глава и видях че таксито паркира пред хотел. Благодарих му и слязох преди Хари. Поредният красив хотел, само че този път нещо не беше наред. Имах чувството че някой ме следва. Сигурно си въобразявам, но усещах нечий очи вперени в мен. Дръпнах Хари към асансьора и го накарах да забърза крачка.

Вратите се отвориха направо в стаята и се проснах на леглото. Трябва да си избия тези мисли от главата.

-Тук е ужасно горещо и ще се изкъпя. Ще дойдеш ли с мен?-прехапа устни и клекна пред мен.

Предложението му беше изкушаващо, но не мога. Просто не ме свърташе на едно място.

-Изкушаващо предложение, но ще трябва да откажа. Искам да проверя нещо и после съм изцяло твоя.-наведох се към него и поставих лека целувка на устните му.

-Искаш ли да дойда с теб?

-Няма нужда.

Кимна ми и се отправи към банята. Взех чантата си и излязох възможно най-бързо. Минах през фоайето като фурия и се узовах пред хотела в центъра на града без ясна посока. И сега какво? Ама че съм тъпа. Какво си мислех?

Тръгнах към площада оглеждайки се за нещо познато. Спомени от онази вечер изплуваха в съзнанието ми и просто ги следвах.