Take care of yourself. He's coming for you.

2.8K 119 3
                                    

Хелоу, отново закъснях и то много. Много съжалявам просто изобщо не се чувствам добре. Това е новата глава. Гласувайте, коментирайте или просто четете. Каквото поискате, но ще се радвам да чуя идеи за евентуалното бъдеще или за момента. Приятно четене. Спокоен и лек ден.



Остатъка от вечерта и въпросите бяха общо взето еднообразни. Не ми се спи. Завъртях се на страни и затворих очи. Тялото ми е изморено, но мислите ми не спират. Това което се случи по рано беше........... изненадващо. Всъщност ако преди ден някой ми бе казал че това ще се случи щях да му се изсмея. Допира му е парещ. После и колата, която щеше да ме блъсне. Защо се ядоса толкова? Колкото и пъти да го премислям не разбирам.

Тази вечер бе човечен. Видях един различен Хари. Не мога да кажа, че не ми харесва таз вечершния Хари, но чувства? Обърнах се с лице към спящия британец и се загледах в лицето му. Тръпки преминаха по цялото ми тяло. Сърцето ми препусна един удар и заблъска бързо в гърдите ми. Топлина заля тялото ми. Отвих се и се обърнах с гръб към него. Трябва да се стегна. Това което се случи преди не трябва да се повтори. Никога!

Гл.точка на Хари :
Отворих очи и ми трябваха 30 секунди да разбера къде се намирам. Грейс спеше до мен, а одеялото и се бе овило около тялото и. Един кичур от косата и се бе настанил върху лицето и. Наведох се и усетих аромата и. Какво ми става? Привлича ме като магнит. Какво е особеното в теб? Трябва да стоя настрана. Ще и донеса единствено болка. Легнах и затворих очи опитвайки се да върна съня обратно.

Гл.точка на Грейс:

Събудих се от горещината държаща тялото ми. Отворих очи и изгарящото слънце премрежи погледна ми. Усетих тежест около кръста си. Обърнах се и видях ръката му увита около мен. Тялото ми бе залепено за неговото и ми придаваше топлина. Опитах се да стана, но не успях. Дори когато спи е по-силен от мен. Опитах отново, но без резултат.

-Какво правиш?-сънения глас на Хари ме накара да настръхна. Току що събуден гласът му е дрезгав и британският акцент се усеща още повече.

-Опитвам се да стана.-сведох поглед, точно сега предпочитам да не го виждам. Размърада се и махна ръката си, сядайки.

-А благодаря няма ли?-попита сериозно, но очите му го издадоха. Изумрудените грееха, а едно малко игриво пламъче се бе наместило там.

   Up {Harry Styles Fanfic }Where stories live. Discover now