Up {Harry Styles Fanfic }

Shame, fight and he.

Събудих се от горещината обвила тялото ми. Отворих очи и се огледах. Какво се случи? Премигнах и се изправих. Бутилки от алкохол се мятаха навсякъде и цялата стая приличаше на сметище. Изправих се и потърках очи. А Раян къде е? Огледах се, но не го видях. Главата ми се завъртя и всичко що имах в стомаха си започна да си проправя път навън. Сложих ръка на устата си и хукнах към банята. Отворих вратата и се надвесих над тоалетната. Всичко що имах в себе си се изля навън.

Отдръпнах се и седнах до мивката. Погледнах към ваната и съзрях Раян в нея. Изправих се и го бутнах с ръка. Той измънка нещо, но не се събуди. Добре, явно ще е по-трудния начин. Напълних една кофа с вода и я изсипах отгоре му. Очите му се отвориха и скочи като попарен.

-ЛУДА ЛИ СИ?

-Какво трябваше да направя? Ти не искаше да се събудиш.-вдигнах ръце в своя защита.

-Да ме оставиш да спя, може би?!

-Във ваната?

-Каква вана?-огледа се и очите му станаха като чинии.

Подсмихнах се и оставих кофата.

-После ще ми благодариш, че не те оставих тук.-махнах с ръка и тръгнах към кухнята. Стомаха ми се бунтуваше.

Отворих хладилника, но за нещастие нямаше нищо. Въздъхнах и седнах на плота.

-Аз ще сготвя.-обади се приятеля ми вече с други дрехи. -А как си?-попита и отвори хладилника.

-Какво имаш предвид?

-За снощи. Не помниш ли?-погледна ме въпросително и застана пред мен.

-Нещо излагащо ли е станало?-попитах повдигайки вежди.

-Почини си. После ще ти кажа.

Кимнах и се върнах в хола. Голямо чистене ще падне.

Легнах и се загледах в тавана. Какво ли е станало снощи? Опитах се да си спомня, но след определено време ми се губи всичко. Болката в главата ми напомни за себе си и отидох да си взема хапче. Преоблякох се и глътнах едно набързо. Преглътнах и спомените от снощи се завърнаха.

Оставих чашата и седнах на леглото. Нещата който казах и след това какво направих? Та аз признах, че имам чувства към онзи.... Онзи човек, а след това....... Хванах главата си в шепи и сълзи се уформиха в очите ми. Докато Раян......... Аз си мислех за него. За дявола върнал се от миналото ми. За ръцете му. За докосването му. Една сълза се тълкулна по лицето ми и поредния спомен ме зашлеви. Плаж. Автомобил. Спаси ме. Ядосан е. Говорим си. Харесвам го. Затворих очи тъй като болката стана непоносима. Свих се и се опитах да дишам равномерно. Всичко се повтори още няколко пъти и утихна. Зрението ми се върна, но все още не чувах. Изправих се и изхвърчах от апартамента. Слязох по стълбите и излязох от сградата. Трябват ми хапчета иначе ще се случи отново. Виждам такси и се качвам в него. Затворих очи и се опитах да преброя минутите. Главата ми се замая и казах нещо на шофьора. Той потегли, а аз затворих очи и легнах. Дишането ми се учести, което значеше нов спомен. И той не закъсня. Вървя. Кракът ме боли. Спира се. Носи ме. Виждам хотел. Русо момиче. Свърши. Преглътнах и отворих очи. Изправих се и се запрепъвах към къщата. Застанах пред вратата и позвъних. Главата ми се замая и паднах. Нечии ръце ме хванаха преди да се срещна с земята.