I'm alone, Harry.

1.3K 68 3
                                    

-Татко.

Не можех да повярвам, че отново казвам тези думи. Умът ми не искаше да възприеме какво се случва.

-Виж знам какво си мислиш, но мога да обясня.

Вдигнах главата си към човека който обичах най-много на този свят. Моят идол. Моят герой. Моят баща. Той.. .. Той е мъртъв или беше.

-Можеш да обясниш? Добре. Давай и гледай да си го бива.-седнах на дивана и зачаках.

-Не очаквах да водим този разговор толкова скоро. Не и при тези обстоятелства, но.......

-Чакай, чакай. Все пак си имал намерението да ми кажеш, че си жив?-прекъснах го и отместих погледа си към Ник. -Ти какво общо имаш с него?-избърсах очите си и скръстих ръце.

Радвам се, че баща ми е добре, че го виждам още веднъж, но все пак..... Искам обяснение.

-С майка ти не бяхме щастливи и ти го знаеш.... Нещата просто не вървяха.

Кимнах. Знаех, че не се разбират, но за тях това си беше нещо нормално. И двамата са трудни характери и беше нещо нормално да се карат.

-Преди години. Още преди да срещна майка ти бях тук в Рим по работа. Единият от дните една много красива италианка се блъсна в мен. Беше изключително ядосана и буйна, затова и ми се развика. Думите които ми каза тогава бяха изключително груби съответно и аз не останах по назад. Само че кой да знае, че тази груба италианска жена ще ми завърти главата. Беше красива.... Не всъщност беше повече от красива......

-Не разбирам какво общо има старата ти любов с мен пък камоли със смъртта ти?

Наистина не разбирах. Знаех че баща ми е бил красавец, но пак няма смисъл да разказва за миналото си.

-Нека довърша. Може ли?-попита ме и се усмихна. Приличаше на романтик спомнящ си за любимата. Не го бях виждала такъв до сега.

Кимнах и му направих знак да продължи.

-Казваше се Розали. Имах връзка с нея около две години, но се разделих ме защото родителите и били против американците. Бях съсипан. Минаваха месеци и нищо не ми помагаше мислите ми бяха все с нея. С моята Роза. Тогава срещнах майка ти. На един прием. Беше красива, умна, забавна и изключителен събеседник. Цяла вечер си говорех ме и за първи път от много време се смеех. Нямах вести от Розали пък и не ме допускаха около нея, затова вниманието ми беше насочено изцяло към майка ти. Не след дълго разбрах, че мога да я обичам. Кой не би я обичал? Тя бе създадена, за да бъде обичана. Сгодих ме се и скоро след това се ожених ме. После се появи ти и моята Розали изчезна нацяло.-въздишка се изтръгна от гърдите му и една сълза се спусна по лицето му.

   Up {Harry Styles Fanfic }Where stories live. Discover now