I can't live without you

1.3K 68 7
                                    

Гл.точка на Грейс :

Стоях и се опитвах да събера и малкото здрав разум, който ми бе останал. Всичко беше една голяма каша, а аз затънах до гуша с лайна. Погледа ми премина през всичко около мен и се спря на британеца пред мен. Какво иска? Не му ли стига всичко до момента?

-Моля те. Моля те, успокой се. Нека влезем вътре и ще ти обясня всичко. Обещавам.-гласът му ме извади от мислите ми. Да ми обясни? Кое? Как може да обясни това, нима е възможно? -Дай ми шанс. Ще оправя нещата.-продължаваше да ми говори и да се приближава.

Преглътнах и усетих тежестта в тялото ми. Болката се усилваше с всеки миг. Трябва да се махна от тук. Къде ще отида?

-Шанс?-повторих невярващо. Той наистина ли ме моли за шанс? След всичко случило се. -Няма нужда да ми обясняваш нищо. Всичко ми е повече от ясно.-продължих сухо.

Как съм могла да не забележа нищо? И тогава ми светна. Това което ми каза Раян е било истина. Аз не познавам този човек. И.... Баща ми също се опита да ме предупреди. Глупачка. Защо не ги послушах?

-Нека се качим в стаята ни. И ще заминем. Където и да е. Ще бъдем само аз и ти.-простена и протегна ръката си към мен. -Обичам те и ти ме обичаш. Можем да преминем през това.-продължаваше с мислите си думи. Погледите ни се засякоха и..... О боже, той...... Отчаянието в очите му ме накара да извърна глава.

-Не можем, Хари. Дълго време се залъгвах, че можем, но сега разбирам......-поклатих глава и отдръпна от него. -Просто не ни е писано.-простенах.

-Грешиш. Имам нужда от теб и ти от мен.-повиши глас и прокара пръсти през косата си.

-Има ли още нещо което не знам?-обърнах се към Кевин, който стоеше и наблюдаваше всичко отстрани.

-Нека Хари ти каже. Аз навредих достатъчно. Съжалявам, не трябваше да го правя.-извини ми се и наведе глава надолу.

-Кажи ми.-процедих през зъби. -Имам право да знам. КАЖИ МИ.-повторих гледайки право към него.

-Недей. Кевин. Върви си.-изсъска и застана пред него.

-Съжалявам Хаз. Тя трябва да знае. Прекалено много лъжи станаха, човече.-вдигна ръце пред гърдите си и върна погледа си на мен. -Не си първото момиче, с което сме правили така. Те никога не се задържаха толкова. Но Грейс, той те обича.-и това беше. Целият ми свят се завъртя на 360 градуса. Не съм първата? Случвало се е и преди? Умът ми не искаше да го приеме.

   Up {Harry Styles Fanfic }Where stories live. Discover now