Up {Harry Styles Fanfic }

Save or not

Гл.точка на Хари:

Натиснах педала за газта и направих рязък завой. Пред мен се показа въпросния склад. Трябва да е там. Паркирах и изхвърчах от колата. След мен дойде още една в която бяха Лиам, Ел, Кевин и Роби. Огледах склада и забелязах горилите на входа.

-Какво ще правим?-попита Лиам поглеждайки охраната пред входа.

-Кевин и Роби ще се справите ли с горилите?

-Разбира се.-отговориха едновременно и извадиха оръжията.

Всеки имаше по един пистолет и три ножа за всеки случай. Пристъпих ме тихо като гледахме да не бием на очи. Направих им знак и двамата се прицелиха към мъжете на входа. Минах ме отстрани и първия изтрел се чу. Последваха множество изстрели от двете страни, но ние все още стояхме скрити. Показаха се още двама и започнаха да стрелят. Минах зад тях и хванах единия за врата. Извадих едно въже и го увих около вратът му. Другите се объркаха към мен и се прицелиха. Ами сега какво? Без да мисля изправих горилата и я сложих като щит пред себе си. Чух първите изстрели и така се започна. Не знам колко време стреляха, но изведнъж някой застана до мен и простреля единия в челото. Един по един всички паднаха и се насочихме към вратата. Изритах я и влетях ме вътре.

Дневната светлина освети помещението и я видях. Мъж със сини очи и кафява коса я държеше. Сълзи се стичаха по лицето и, косата и беше разрошена, а от потника и нямаше и следа. Видях, че дънките и са откопчани и веднага намерих Джон с поглед. Стиснах зъби, но не успях да се удържа. Копелето най-нагло се усмихваше. Застана пред мен и гнева ми наделя.

-Копеле нещастно.-изсъсках и и юмрука ми се стовари върху лицето му. Залитна и се хвана за лицето.

-Ах добрият стар Хари.-подсмихна се. -Колко време мина от последния път, когато се видяхме?

-Пусни я.-изсъсках игнорирайки въпроса му.

-Не ми говори така.-развика се и се приближи към мен. -Аз водя парада и ако искаш момичето да оживее ще ме слушаш.-продължи все така на висок тон.

Стиснах юмрук и го фраснах с все сила. Падна назад и се наместих върху него. Горилите му веднага скочиха и тръгнаха към нас. Приятелите ми ще се справят с тях. Наведох се към кретена и започнах да го удрям. Удрях и удрях, но той така о не отвърна накрая се изправих и насочих пистолета си към главата му. Усмивка се показа на лицето му и започна да се смее с глас. Въпреки шума около нас смеха му огласяше посещението. Отдръпна се и събрах всичката си ненавист: