Up {Harry Styles Fanfic }

Where is she?

Гл.точка на Хари:

Излизайки от бара хладния въздух се удари в лицето ми. Направих крачка напред и залитнах. Мамка му, земята се върти! Защо се върти. Изправих се и разкрих слепоочията си. Всичко ми беше страшно размазано. Трябва да вървя. Грейс ме чака и сигурно се се притеснява за мен.

Направих още няколко крачки стараейки се да запазя равновесие или поне да си спомня на къде трябваше да тръгна. Премигнах и нещата придобиха форма. Тръгнах по пътя към вкъщи. Ако изобщо можеше да се нарече дом. Не трябваше да се връщаме тук. Трябваше да продължим към някоя друга държава, която и да е. Но не трябваше да се върнем, за да съсипя всичко. Как можах да не се сетя, че Кевин ще ме изпорти? Прокарах ръка през косата си вървейки по улицата.

Голям съм идиот. Защо позволих това да се случи? Как изобщо успях да я нараня? Нея..... Моят Ангел. Моят живот. Единственият човек, който не се отказа от мен. Моето всичко. Издъних се зверски. Прецаках всичко само за няколко часа. Сега, тя иска да си тръгне. Да ме остави. Отново. Защото няма смисъл, аз съм повреден. Ритнах едно шише и полетях към земята. Приземих се по средата на пътя. Легнах и се загледах към небето. Звездите са красиви и многобройни. Но това небе губи чара си щом нея я няма.

-Здравата се издъних.-промърморих на себе си. Изправих се и ударих най-близкото нещо до тялото ми. Удрях и го ритах. Ръцете ми се разграниха видях кръв и се спрях. Тотално съм се побъркал. Издишах и продължих да си вървя.

Не мога да я пусна. Не и отново. Няма да я оставя да си тръгне. Тя е моя. И ако си мисли, че ще я пусна толкова лесно жестоко се лъже. Моя е и на никой друг. Само. Моя. Забързах крачка щом видях къщата. Светлините не светеха което знаеше че всички спят. Чудесно, никой няма да ме спре.

Отворих вратата и пристъпих вътре. Изкачих стълбите внимателно и без шум. Не искам да будя никой. Застанах пред вратата на стаята и се спрях. Ами сега? Трябва ли да почукам? Или да вляза просто така? Зачудих се за миг и реших да почукам леко. Веднъж. Втори път. Нищо. Сигурно спи. Отворих внимателно и влязох в стаята. Слънцето щеше да изгрее след около час така че беше светло.

Завъртях се и видях спящата Грейс. Въздъхнах и направих няколко крачки напред. Беше се завила така че седнах в края на леглото. Да я събудя ли? Какво пък, едва ли може да ми се ядоса повече. Дръпнах завивката и видях само възглавници. Бяха наредени възглавници. Изправих се светкавично и се огледах. Къде е? Хукнах към гардероба и го отворих. Дрехите и ги няма. Ръцете ми се свиха в юмруци и тръшнах вратата. Погледа ми премина през всичко в стаята. Няма я. Къде е, подяволите. Изхвърчах и тръгнах по стаите.