Up {Harry Styles Fanfic }

Me and my big mouth

Прибрах се доста късно, понеже реших че ще е добре да се по разходя малко. Включих си телефона и веднага започна да писука. Чудесно,имам около 100 пропуснати, от майка ми и един тон съобщения. Всичките гласят едно и също :,,Къде си? ";,,Защо изчезна? ";Как можа да ме оставиш? ";Не ме ли обичаш вече? ".
Какво?Как е възможно да ми държи сметка? Защо си тръгнах? Нямаше да забележи ако беше на почивка със скъпият си приятел. След смъртта на татко, тя се промени и то много. Стана високомерна лицемерка, а аз даже не съществувах за нея. Как реши, че точно сега е моментът да бъде загрижена? От 5 години живея и се оправям сама. Тя дори не беше при мен, когато той.................................... не, не трябва да плача. Не плачи, не плачи! Повтарях си, но така и не се получи. Плаках, докато вече нямаше какво да потече. Чувствам се ужасно не заради спомените, а че си позволих отново да се чувствам слаба. Отново показах колко съм слаба, макар и само пред себе си. Трябва да се стегна! Сега започвам на ново и всичко ще се нареди. Даже аз не си вярвам. Скоро след като сълзите ми пресъхнаха ми се доспа. Поне в сънищата си имам спокойствие.
........
Събудих се към обяд, с главоболие, но реших да го пренебрегна. Избутах натрапчивите ми мисли и започнах да се обиждам, какъв хубав ден ще е днес. Или поне се надявам да е такъв. Все пак какво може да се обърка? Слязох и си поръчах сандвичи и кафе, докато чаках реших все пак да си проверя телефона. Отново имам пропуснати от майка ми и няколко от Кейт. Тя пък как така се сети за мен?! Преди бяхме много близки, но се оказа, че всичко е просто отбиване на номера. Всъщност от всичките ми приятели вярвах на-много на нея. А тя си тръгна преди всички. Колко жалка съм била!
Донесоха ми закуската и моментално я нападнах. Като се наядох реших, че ще отида до плажа. Бе изключително приятно. Усета за пясъка, за прохладната вода, опитваща да отмие причинената болка.
Преди да се усетя стана време да се приготвям. Още ми е чудно, кой организира прожекции в гората? Сложих си дънки, черен потник и си сплетох косата. Прикрих подпухналите си очи с грим с слязох долу. Не след дълго се появи черен джип и от него слезе Хари. Ама разбира се, че ще е той. Приближих се и с възможно най-фалшивата си усмивка го поздравих.
-Качвай се!-заповяда ми и просто се върна на мястото си. Идиот. Ако си мисли, че ще ме командва и ще си мълча жестоко се лъже.
Качих се и потеглих ме в мълчание. Той си гледаше пътя, а аз през прозореца. След около 10 минути пусна радиото. Зазвуча метал. Не че не харесвам такава музика просто точно тази песен я ненавиждам. Той увеличи радиото от което ми кипна. Спрях го. Пак го включи. Аз отново го спрях. Включи го. Спрях го.
-Какъв ти е проблема?-обърна се към мен почти викайки.
-Моят ли? Твоят какъв?
-Знаеш ли изобщо не изгарям от желание да съм ти детегледачка, но и да ми крещиш, това вече преминава границата.
-Детегледачка!? На мен ли? Уоу. Мисля, че единственото дете тук си ти. Пубер!
-Кучка!
-Как ме нарече?
Не ме ли чу? Де ти го спелувам ли?! К-У-Ч-К-А! Кучка!
-Ако аз съм кучка, то ти си назрял лигльо свикнал да получава, какво си поиска.
Той наби спирачки и ме погледна. Същият леден поглед, само че този път в очите му има и ярост. Подяволите, аз и моята голяма уста. Но няма да отстъпя, никога.
-Слизай!
-Моля?ще ме оставиш повредата на нищото?!-огледах се и размахах ръце.
-Точно така. Слизай!
-Добре.-троснах се и скочих извън колата. Тръгнах назад, а той отпраши. Чудесно, просто прекрасно, остави ме посредата на нищото. И сега какво? Тръгнах по пътя и реших, че просто ще вървя, докато не стигна нещо си. Идиот при това с комплекси. Как е възможно да се случи точно на мен? Точно когато реших да започна на ново и бам, някой трябва да ми провали плановете.

Това е новата част. С леко закъснение за което се извинявам. Та той я остави дали ще се върне? Какво ще се случи докато го няма? В следващата част се включва и друг чаровник, а именно Лиам. Няма да издавам повече информация. Надявам се да ви хареса! Съжалявам ако има грешки.