Отваряйки очи първото нещо което видях за деня бяха кафявите очи на Дани , който се бяха вкопчили в мен. Това ме накара да се завия през глава със завивката си , но не след дълго той се мушна под завивката ми.
- Защо се скри като малко детенце.. ? – при това което каза аз направих никаква мила физиономия , след което му казах :
- Че аз съм си малко детенце. – но при това мое изказване Дани се доближи още малко до мен и ме целуна по носа. При това негово действие аз се поразмърдах и премахнах тази част от завивката която закриваше лицето ми.
- Дани от колко време си буден?
- От един час. – лека усмивка се появи по лицето му.
- И искаш да каже , че от един час си ме гледал.
- Мхм.. И пак поддържам теорията , че ти хъркаш. – изказа се човекът , който може да се състезава с баща ми.
- Може да съм бълнувала , но не и да хъркам. – казах го с показалец във въздуха.
- Добре де.. – доближи се до мен и ме целуна леко по устните. След което Дани стана от леглото и започна да се съблича. Ох... отново гледката на доста добре оформеното му тяло се появи пред мен , но този път трябваше да запазя контрол поне малко.
- Ще ходиш ли някъде ?- това мое изказване го накара да се обърне към мен ...ОХ...Охх..всеки изминал път виждайки тази гледка сърцето ми ускоряваше пулсът си до небето.
- Мне..само ще сляза за да направя нещо за закуска. – изричайки го веднагически станах от леглото и започнах да го оправям.
- Тори за къде се разбърза.
- Искам да ти помогна със закуската.
- Но аз исках да закусим в леглото. – казвайки го с кучешка физиономия на лицето.
- Трябваше да ме предупредиш.. Нищо поне ще ти помогна със закуската , по точно ще ти попреча да не е изгориш. – усмихнах му се след което доуправих леглото и се запътих към банята за да се преоблека. Когато излязох видях Дани да ме чака седнал на леглото с роза в ръка , доближих се до него а той стана и ми подаде розата със следните думи:
- Ще те обичам докато ти не се откажеш от мен. Когато ти не пожелаеш да се махна от твоя живот. – защо имах чувството , че когато живота ми се сблъска с куп доста хубави моменти , все нещо лошо се появяваше. Нямах предвид това , тези негови думи до някаква степен ме накараха да се замисля , че той е правилният човек за мен . Прегърнах го и след което доближих устните си до ухото му й му прошепнах:
- Няма да се случи скоро. Освен ако ти пръв не се откажеш. – при това мое изказване усетих как той затегна леко ръцете си около кръста ми.
- Няма как да стане.. А сега да слизаме долу , че ти стана навик да ме дразниш . – отделих се от него и видях мазната му усмивка , при което го ударих по рамото.
- Избий си го от главата. – и се запътих към кухнята. Дани също ме последва , но той спазваше някаква дистанция между нас явно защото чух гласът на Крис идващ от долният етаж.
- Добро утро. – само това казах и се запътих към кухнята , но всички решиха да ме последват.
- Всички какво ще правиш за закуска ? – явно Крис беше в добро настроение.
- Не знам какво искате..? Шушич какво предпочиташ..? – завъртях поглед към Нат , а Дани се засмя при това мое изказване.
- Не се заяждай с мен Виктория !
- Шуши ... какво ще правим днес?- този път беше Дани , като потупа Нат по гърба.
- До вчера се карахте а сега се заяждате с мен.. – сериозният поглед на Нат ме накара да спра да се смея .
- Гофрети.. – извика Кат , но първоначално не се сетих за какво става дума.
- Гофрети..? Да..Добре Кат.. – започнах да тършувам продуктите за сместа. След което Дани дойде до мен и през цялото време се опитваше да ми помогне , но аз не му позволих.
.........................................
Всички закусихме по стаите си ,като оставих този път другите да измият всички съдове и прибори . След вкусната закуска която приготвих ( колко съм скромна само ) и опитах , вече лежах просната на леглото а Дани бе отишъл да занесе и другите прибори. Бях преяла и това си оказваше влияние върху сънят ми , но затварянето на вратата ме стресна и аз веднага станах , беше Дани.
- Извинявай , че те стреснах ..Да не спеше ..? – Ооо..колко внимателен е към мен.. (Виктория какво ти става по дяволите , стегни се).
- Не просто се бях унесла малко.. Какво ще правим..? – вече стоях на леглото и гледах към Дани в очакване да каже какво ще правим през целият ден.
- Какво ще кажеш да отидем на плаж..? Звучи малко странно , но ни останаха само два дена тук поне да се насладим максимално.
- Добре..Но ще сме само ние двамата нали..?
- Да Тори..Ако искаш мода да взема Шуши с нас.. ? – смехът ни отново се простираше из цялата стая.
- Не благодаря ...- след което потърсих банският който толкова много обичах и се запътих към банята за да се приготвя но Дани ме изпревари.
- Този път нямаш късмета да ти правя стриптийз.. – засмя се и затвори вратата пред мен.
- Никой не те е карал да се преобличаш пред мен. – взех една плажна чанта която доста бързо напълних с книга , слушалки , слънце защитно масло , очила и най – нужното ми нещо телефона. Докато Дани беше в банята реших да се преоблека в тъмно сини къси дънки , бял топ и лилави сандали , точно в този момент закопчах последното копчето на дънките си когато той излезе и ми се усмихна.
- Е явно вече сме готови. – той беше облечен в бяла тениска с V- образно деколте ( беше леко прилепнала и очертаваше плочките който бяха съвършени ), червени къси панталони до коляното и черни еспадрили.
- Уау.. Сигурен ли си , че отиваме на плаж..? – леко повдигнах вежда докато задавах въпроса си към Дани.
- Да ! Защо ..твърде официален ли съм ..? – сравнение с мен , беше в доста по приличен вид.
- Да речем , че ще трябва доста да те пазя от тукашните момичета.. – лека усмивка се появи на лицето му , при което ме прегърна.
- Сега кой ревнува...? – той ме целуна по бузата , което не го очаквах.
- Аз ..кой друг! – казах го като повдигнах раменете си и се отделих от него.
- Ще тръгваме ли ?
- Мхм.. – взех плажната чанта от леглото , а Дани пое свободната ми ръка и ме завлече към колата.
............................................
След половин час път Дани беше спрял на един доста усамотен плаж , който беше превъзходен. Когато слязох от колата и се запътих по нататък , свалих сандалите си и вече можеше да усетя финият пясък по плажа. Водата беше толкова чиста и невинна , а гледката надминаваше пейзажа на който бях свикнала в Маями.
Извинявам се на всички който ме добавиха в Snapchat , че така ви тормозя. Дано да вие е харесала главата .. Песента е поздрав за irlkrzl и wictoriqnicolowa...И до петък :*