Беше един спокоен ден в мола...
Техьонг и Бекхьон излизаха от един магазин за дрехи, докато Джимин и Джънкук излизиха от отсрещния магазин за подаръци. Кук нямаше как да не забележи любимия си..усмихвайки се на онова момче. Погледна ги...Тялото му отказа да седи просто така да ги гледа.. Умът му се изпълни с гняв и ревност и го заслепиха.
Кук се доближи до тях и без да казва нищо го хвана и издърпа Те във съседния магазин и въпреки дърпането и крясъците, които Техьонг се опитваше да направи тихи за да не привлича внимание, не спряха Джънкук и накрая двамата се озоваха в една от пробните в магазина.
Всичко се случи за секунди.
-Какво подяволите беше?! - шепнеше Те.
-Бих могъл да те питам същото..
-Отивам си. - и с това Тае се опита да се измъкне.
Кук му хвана ръката и силно го издърпа назад притискайки го в стената.
-Вече бягаш от мен така ли..? Бягаш от мъжа, който ти обясни какво е станало и пак не ми вярваш. Бягаш от този, за който искаше да се омъжиш.. Бягаш от мен за да бъдеш с онзи, така ли?
Тези думи накараха Тае да остане безмълвен. Погледна го в очите и беше шокиран от това колко сериозно изглеждаше Кук в момента и колко твърдо и ядосано звучеше той.
-А-аз.. - промълви Те.
-Ти какво? Намери си ново момче. На твоята възраст.. Завъртя ли ти главата? - гнева му започна да си личи оше повече в тона му - Изчука ли те? С това ли те спечели, а?
-Той ми е просто приятел... - каза Те като не намираше повече смелост дори да го погледне.
-Приятел, а? По начина, по който те гледаше... Още в момента, в който видях погледа му, исках да го убия.
-Успокой се мо-..
- Да се успокоя ли?! - почти изкрещя в лицето му - Аз съм бесен. Ядосан съм, че правиш целия този цирк. Аз съм егоист когато стане дума за теб, ясно ли е?
Техьонг беше стъписан от думите му. Не знаеше какво да му каже.
-Когато отново осъзнаеш колкото много те обичам.. И ако оше имаш същите пламенни чувства към мен върни се, но ако нямаш.. поне ела и ми кажи да не чакам напразно и да опъна въжето на вратът си, окей?
С тези думи Джънкук излезе и го остави сам. Тае се свлече на земята с опулени очи. Той самия вече не знаеше защо прави.. И сега осъзна, че това е същото, което се случи и с Намджун. И сега не Ви е този, който ревнува до полуда, а Джънкук.