Тези деца също вършат чудеса MiYo_JH GV-Tae
*Техьонг*
ДЖИН МУ ГАДЖЕ?!!
Не е възможно.. Но..това е неговата снимка. Този простак! Негодник жалък.. И Куки.. Как можа..
Горкият Джин ще бъде съсипан.. Но няма да оставя това прасе да си играе така с момчето.
Ще му го върна тъпкано за това. Преписах номера на Джин от телефона на Намджун. Чух Куки как изкрещя от банята..Сигурно ще излизат. Бързо върнах телефона на мястото и се завих през глава. И двамата щяха да съжеляват..
Вече даже имах план за отмъщение..стига Джин да се съгласи.
/няколко дена по-късно/
*Джънкук*
Какво по дяволите..? Джин и Техьонг си говорят.. И усмихват. Нали се мразеха уж се мразеха..
Ама този туко-що да не обара моя Ким?! Няма да го бъде това. Усетих как гнева се надигна в мен, но ако избухна тук ще е твърде подозрително. Не можех. Поех си дъх.
Насочих се към тях двамата. Доближих се до Техьонг и го издърпах , но той ме погледна ядосано и се отдръпна от мен.
-Джънкук, моля те в училище сме. Владей се.
-Аз ли да се владея? Ами това тук? - казах гледайки към Джин - той с какво право те опипва, а??
-Не е мястото нито времето за този разговор - отговори ми сопнато Техьонг.
След това двамата влязоха в класната си стая, като се кикотеха.. Ама какво ставаше тук..? Първо това, а сега се държат като влюбени ученички..
*Техьонг*
-Май плана ти ще проработи..
-О, сигурен съм, че ще имаме успех. Сега трябва само Намджун да ни види и плана е в действие.
-А след това?
-След това.. Нещо против да се чукаме ?
-Никакво. Но как ще ги накараме да дойдат в стаята ?
-Спокойно..мога да съм доста шумен..
/по-късно през деня Джънкук и Намджун седят на дивана в хола. Ви и Джин са в стаята му да "учат"/
-Намджун ти си пълен идиот! Как може да си за сините?! Червените са слабаци!
-Слабаци са сините!
-Слабак си ти!
/в стаята на Те/
-Оф тези прасета и тая тъпа игра..
-Дали ще ни чуят изобщо?
- О, ще ни чуят и още как.
-Давай тогава. Ама заключи първо.
-Добре.
Джин стана от леглото. Отиде до вратата и завъртя ключа.
-Сега просто, ще чакаме и ще видим кога ще осъзнаят какво става..
/отново при Джънкук и Намджун/
-Казах ли ти, че червените ще победят, а?! Казах ли!?
-Да.. Каза..
Победения Намджун седеше смутен. Джънкук вдигна ръце във въздуха щастлив от победата на своя отбор и започна да танцува , натяквайки на Намджун.
От стаята на Техьонг се чу силен шум , сякаш нещо се удари във вратата. Двамата мъже чуха това.
-Ахх Джин!
Заглушеното стенание на Те долови ушите на Намджун и Джънкук.
-Охх..! По-силно..! - извика Ким
-Какво..по.. - Джънкук със тежки стъпки тръгна към стаята.
Джънкук веднага се сети за това, което беше станало по-рано днес.. И вече нямаше как да се успокои.
Хвана дръжката на вратата, но беше заключено.
-Ви отвори вратата! Веднага! - развика се Джънкук като започна да блъска по вратата.
Двете момчета се изненадаха от това колко бързо реагираха. Въпреки това.. Техьонг продължи да стене, а Джин леко се удряше във вратата имитирайки движения.
- Ким Техьонг! - извика Джънкук.
- Ким СокДжин !! - извика Намджун.
Техьонг разроши косата си събу набързо дънките си и леко размести тениската си. Прехапа устните си няколко пъти силно, за да станат червени.
Джин направо същото и се настани на леглото.
Ким отключи вратата. Ядосания Джънкук моментално натисна дръжката и едва не влезе с вратата, хвана Техьонг за ръката и го издърпа.
Намджун отиде при Джин и му се разкрещя.
-Какво правиш със този хлапак!?
-Същото като теб! Изневерявам ти! - извика Джин.
-Какво?!
-Изневеряваш ми с Джънкук!
-Ти.. Откъде знаеш?
-Техьонг ми каза! Видял ви е в банята онзи ден!
-Моля?!
-Как можа! Ти си същия като всички останали! Вярвах ти!
-Но Джини , аз..
-Техьонг беше прав..ти наистина си човек, който се интересува само от това с кого ще се чука!
-Не е вярно! Аз-..
-Какво?! Как ще си намериш извинение?! Видял си Джънкук гол и не си можал да се сдържиш, така ли?!
-Не, бебе моля те -..
-Не ме наричай така! Ти си един измамник! Мразя те!
-Ти не разбираш, моля те изслушай ме -...
-Няма какво да слушам! Край с нас!
Джин излезе от стаята затръшвайки вратата. Джин беше наистина наранен. За пръв път от толкова време допусна един човек до себе си.. И той го изигра така. Болеше го.