*На път за училище*
-Мразя го, мразя го, мразя го.. -повтаряше Техьонг
-Ох , Ви... Моля те стига. Достатъчен ми е един проблем, като Намджун.
-Защо му позволи да остане в къщата !? Виж сутринта какво беше направил. - тросна се Те.
-Поне докато си намери място.. Няма как да оставя на улицата.
- О има Куки..хващаш куфара му, отваряш вратата , избутваш го на вън и затваряш вратата.
-Самолетен билет да му купя, искаш ли? - отвърна със сърказъм Джънкук.
-Още по-добре даже..
-Засега забрави за него. Фокусирай се върху училището.
Джънкук паркира колата и двамата излязоха. Насочиха се към входа на училището, където Джимин ги чакаше.
-Добро утро! - поздрави ги Джимин с весела усмивка.
-Добро утро, Чим. - отвърна Джънкук усмихвайки се.
- Да.. Добро да е.. -каза Ви без да мести погледа си от земята.
-Ким стига се муси.. Казах ти просто да го забравиш. Хайде аз отивам .
Джънкук много искаше да целуне Техьонг, за да го развесели малко, но нямаше как точно пред входа на училището.
- Ви, всичко наред ли е? - попита загрижено ниското момче.
-Нищо не е наред , Чим.
- Разкажи ми тогава.
Докато вървяха към класната стая, Ким разказа всичко, което се беше случило снощи.
-И този се е появил просто така в три сутринта и се е нахвърлил на Джънкук..колко грубо. - каза възмутително, Чим докато двамата влизаха в класната стая.
Двете момчета заеха местата си . Както винаги сядаха един до друг.
-Хей момчета - обади се Хосок от задния чин.
Те и Чим се обърнаха към него.
-Знаете ли, че ще имаме първи час с нов учител?
-Нов учител? По какво? - попита Техьонг.
-Казаха , че бил по английски. Някакъв, който говорел много добре. Живял е в щатите няко-.. -думите на Хосок бяха прекъснати защото новият учител влезе в стаята.
Техьонг се обърна , за да види новия учител и...
- Намджун?! - изкрещя Ким.
Целия клас се обърна към него и го зяпнаха.
-Това..ли е Намджун..? - прошепна Джимин.
- Рано сутринта си толкова превъзбуден, а Ким? - усмихна му се.
- Да.. Защо ли..- каза през зъби Техьонг.
Намджун остави учебниците, които носеше на бюрото и зау мястото си.
-Знам, че е малко странно да имате нов учител няколко месеца след началото на годината, но се наложи спешно за ме вземат на работа. Аз съм Ким Намджун. И съм на 28 години.
-И той ли се казва, Ким?? - прошепна Джимин.
-Не е възможно..
*след часа*
-Те чакай къде отиваш! - извика Джимин опитвайки се да настигне приятеля си.
-До учителската..
Техьонг с бързи крачки вървеше към учителската стая, а Джимин лекичко тичаше зад него.
Техьонг почука на вратата. От там се показа една учителка.
-Здравейте. Господин Джънкук тук ли е? - попита Те.
-Да.
-Може ли да го извикате.
Жената се обърна и извика Джънкук. Той излезе.
-Какво има, Ви?
-Знаеше ли, че този Намджун е новия учител по английски тук?! Имах първи час с него.
- Какво.. Офф.. Това не може да бъде.. Добре, Ви моля те сега просто го игнорирай ще говорим когато се приберем.. Сега имам работа.
Джънкук се върна в стаята и след него Намджун също. Техьонг още повече се раздразни.
-Те.. Моля те успакой се. - потупа го , Джимин по рамото.
-Чим.. Ако някой целуне Юнги и после се натресе у вас, ти ще бъдеш ли спокоен?
- Е не... Но щях да послушам Юнги ако бешу ми казал да го игнорирам. А и съм напълно сигурен, че Джънкук обича само теб , така че няма защо да ревнуваш.
-Аз не ревнувам..
-А да бе. - съркастично отвърна Чим.
*след училище*
-Джънкук няма да се кача в колата ако този е там!
-Моля Те , престани с това държание. Изтърпи го още малко.
-Днес ще пиша домашните си с Джимин.. Ще бъдем у тях, така че вървете спокойно в къщи..
-Те , любов моя.. Знаеш, че обичам само теб. Защо се държиш така?
-Не се държя никак , ако този остане вкъщи няма да мога да уча на спокойствие. Затова, ще съм при Джимин.
-Добре...Но се прибери преди да се стъмни.
-Да, мамо ще се прибера.
Джънкук въздъхна и се качи в колата.
Техьонг отиде при Джимин, който го чакаше на входа. Двете момчета тръгнаха към дома му. Чим живееше наблизо и след 10 минути вървене пристигнаха в къщата му.
Влязоха вътре. В хола седеше Юнги, който глезаше телевизия.
-Хей Юнгии! - каза Джимин и отиде да целуне гаджето си.
Сладката двойка се прегърна. А Техьонг мълчаливо се настани на фотьойла до тях.
-Хей Техьонг. Какво има? - попита Мин.
-Оф не питай по-добре.. - каза Джимин.
-Защо? Какво толкова е станало...?
-Юнги ако извърша убийство и кажа, че е станало без да искам ще мине ли за пред полицията? - попита Ким.
-Ъм.. Сигурен съм, че не..
-Ви приемаш това на твърде сериозно. Той е просто един заблуден идиот . А и Джънкук ти каза, че те обича няма да те остави заради него.
-Техьонг, Чим е прав.
-Да знам.. Но просто не мога да се примиря с факта, че снощи този се държа така, въпреки че разбра, че аз съм гаджето му..
(5 часа и 11 минути пиша три глави... Но успях! Хора публикувах нова история.
Този път жанра е малко по различен и се надявам да ви заинтересувам с първата глава ^^)