Кристална надежда

You will burn

Ликия беше заповядала на войниците който бе взела със себе си да пазят източната порта. Беше и доложено, че именно там ще и донесат жертвата. Сърцето на кралицата тръпнеше в очакване. Точно зад прослувутата каменна порта бе наредена клада. Един абаносов кол се издигаше над многото други дървета. Там щеше да е вързана тя.
Ликия с отвращение си припомни кога за пръв път бе видяла Роксана. Спомни си как я намрази на момента. 
Кралицата седеше в бързо сглобена шатра. Вътре имаше само един стол. Ликия бе седнала на него, кръстосала крака и потънала в мрачни размисли. Мислеше се за времето на детството си, за Еней и за родителите си. Спомените и се прехвърлиха в ноща когато заключи брат си...отвън нещо се раздвижи. Ликия чу тропането на войниците от охраната и се надигна. Преди да излезе кралицата се заслуша, усмихна се жестоко и отметна кожата. Слънцето блесна в очите и заслепявайки я за момент. Тя веднага усети липсата на вятър и вътрешни се усмихна. "Кладата ще гори по бавно"
Чу крясък и мечо ръмжене. Видя как тялото на приспаните момиче пада не далеч от нея от ръцете на един млад мъж който бива прикован към земята. Приятелят му скочи върху злощастният страж и му разкъса гърлото. Схватката продължи няколко минути додето успеят да вържат превръщенците като кучета и вдигнат тялото на младата жена. Ликия веднага я позна. Нямаше съмнение това беше съществото съсипало всичките и планове и изложило я пред народа и. Кралицата се приближи заобикаляйки петното кръв и месо представлявало войникът и. Повдигна главата на злощастната девойка за косата.
-Тя е.-след думите си пусна главата и в прахта и я ритна в ребрата. Момичето изпъхтя.
-Кучка...-чу се немощен глас.
-Моля?-студенината в гласа на крслицата вцепенявше.
-Чу ме....кучка.
-Палете кладата!-извика Ликия ритайки още няколко пъти падналото момиче.
-Вече е тук!-Кралицата вдигна Роксана за косата и я завлачи по сухата пръст към мястото предназначено за клада.
-Писъците ти ще ми доставят удоволствие още години!-изсъска Ликия докато връзваше вече напълно усъзнатата си жертва.
-Никога! И звук няма да издам! Та да се явявам в кошмарите ти.-Прошепна вързаната девойка с което си спечели тежък песник с желязната ръкавица. Кралицата се отдалечи побесняла.
-Палете!-изкрещя тя. Роксана погледна право в очите на кралицата и на устата и се настани вълча усмивка, после отмести поглед и се взря във вързаните мечоци. И двамата гледаха оглупели и омаломощени от ужас.
-Изглежда нещата излязоха от контрол а?-оформи с устни тя и им се усмихна, но в тази усмивка нямаше обвинение. Само доброта. Огъня пламна. По фигурата на девойката се плъзнаха алени езици.