Кристална надежда

I will kill you.

Еней се събуди облян в пот. Сърцето му биеше като светкавици посред буря. Бе сънувал ужасен кошмар. Роксана не бе негова. Беше в обятиятя на друг, щастлива и усмихната. А мъжа..мъжа беше превръщенец.
Еней се изправи бавно до седнало положение преди раната на гърдите да го заболи карайки ужасните спомени, как тя го бе намушкала оставяйки го полумъртъв на земята да го връхлетят. Раната му прокървя оцветявайки марлите обвили гърдите му. Той изръмжа в притихналата къща и се изправи насочвайки се към кухнята. Хладилника бе почти изцяло празен. Имаше само една купа с малка бележка. Тя гласеше:
" Елфе докажи, че си мъж. Намери я и оправи нещата. Ще се върна в другиден. Да си я намерил иначе..." чинияъя беше празна. Еней изсумтя.
-Чиста подигравка.-изсумтя и затвори хладилника. Завлече се обратно при дивана и облече бялата тениска просната на облегалката на дивана. Беше ясно, трябваше да я намери. Отвори вратата. Блъсна го миризма на девствено лято. Птичките гнездяха, пчелите търсеха цветя, снега почти беше изчезнал затопляйки времето. Еней си позволи една широка невидяна от никого усмивка. Той се спусна леко тромаво по въжето стараейки се да не отвори раната си. Малки зелени стръкчета се бореха с още коравата почва. Слънцето като чели успяваше да достигне до най тайното кътче на гората. Елфа се застоя за минута пред къщата дърво и тръгна бързо. Беше доловил миризмата, която макар и размита от миналото време още беше там избледнявайки бавно. Стигна до мястото където бе кървял. Земята още червенееше. Непосредствено до петното кръв бяха избили кокичета. Еней се загледа в тях. Още не беше наясно какво мисли за Ро...кога щеше да и каже че не може да чувства? Че му бяха отнели тази възможност още като малък...дали тя го обичаше? Какъв беше смисъла да обичаш? Беше безмислено чуство. Правеше хората безразсъдни. Еней приклекна. И какво? Да в остави да е лудо влюбена в него без да може да отвърне. Беше жестоко. Прекалено жестоко. Изведнъж една мисъл се стрелна през мозъка му оставяйки мъгла. Дали можеше... дали можеше да си върне чуствата? Да намери стаята из замъка където бяха складирани всички те? Тази мисъл бе последвана от друга, страшна. Можеше ли ако си върнеше чувствата да не изпита нищо към нея? Можеше ли да бъде студен към това нежно създание? Чу се пукот из гората. Елфа подскочи като уплашен заек и се огледа. Имаше нещо в сенките на дърветата. Нещо се спотайваше там, чакайки, слушайки. Еней се метна към него светкавично. От гърлото на нещото се изтръгна писък, опита се да избяга, но Еней не му даде тази възможност.
-Сега ще ми кажеш ли какво става тук Морт?