Еней се озова в малка проветрива стая. Беше мебелирана с маса от ясен, столове от същото дърво, имаше малка библиотека пълна със стари книги, тук таме се виждаха и дървени кутии. В ъгъла имаше стълби за нагоре. По в дясно от тях имаше малък захабен плот зад който стоеше жена не по стара от трийсет и пет. Тя бе облечена в шарена роба, със коса вързана на хлабав кок. Еней с изумление останови, че тя бе човек.
Жената не го удостои с поглед. Продължи да сортира билките невъзмутимо. След малко тя кимна към него без да го поглежда.
-Ти си лудия принц.-тя дори не попита. Тя му съобщи. Еней кимна.
-Аз съм, а ти си?-попита подозрително.
-Жрицата. Мейза.-каза тя замислено. Изведнъж се сепна, остави билките и се приближи до Елфа.
-А! Да. Ти си онзи с момичето дето гори.-каза тя и го изгледа странно.
-Гори ли? Ти от къде знаеш?
-Аз питам. Защо тя е тук? Защо я пусна тук?
-Тя сама...
Очите на Мейза грейнаха ядосано.
-Ти я докара тук заради себично човешко чуство елфе.-последната дума тя изрече като обида.-Да не говорим, че дори не можеш да отговориш на прост въпрос!
Еней се сгъна.
-Все едно.-обяви изведнъж Жрицата. Тя се върна при плота.
-Да бъда точна, аз съм тук от толкова отдавна, че съм гледала как баща ти се ражда. Виждам всичко и всички.
Еней се замисли за покойния си баща. Мислите му бяха прекъснати от силен пукот.
-Лилия! Спри да гониш катерицата!-Кресна Жрицата през прозореца.-Колкото до теб.-тя върна вниманието си обратно към Еней.-Съветвам те да тичаш с всички сили към момичето защото Ликия е на път да я открие, а момичето е безпомощно. После се върни при мен за да ти помогна луди принце.
Още преди да е чул края на думите Елфът вече бе излязал и тичаше към Роксана.
-Ще ми е интересно да видя как ще се развие историята им. Дали тя ще го приеме с миналото и дали ще преглътне бъдещето му...-Жрицата се усмихна и тихо продължи да сортира билките.
Еней тичаше през гората толкова бързо, че краката му дори не потъваха в снега. Ужаса се бе изписал по лицето му. Бавно го сковаваше. Ако Ликия стигнеше до Ро първа...
Нещо гореше, тежката миризма на димът се разнасяше из въздуха.
Еней видя къщурката.
Тя гореше. Елфът се втурна в пожара, Роксана не бе помръднала от дивана. Единственото което се бе променило бе, че на дясната и ръка бе изрязан надпис
"Лудият принц"
Еней изпадна в ярост. Пред очите му се спусна червено перде. Той грабна девойката и я изкара от догарящата къща. Притисна я към гърдите си.
-Никога няма да и позволя да те докосне пак. Никога.