Цялата нощ Роксана прекара сгушена в него пред камината. Той галеше голия и гръб успокояващо внимавайки за раните, а тя се притискаше в него търсейки топлината му.
На сутринта като Еней понечи да стане, останови, че Ро бе заспала в прегръдките му. Докосна я по гърба.
Тя пареше. Имаше треска. Той я вдигна, покри я със собственото си наметало защото другото беше в кръв и я сложи на рогозката. Момичето се размърда неспокойно. Очите и играеха под затворените клепачи, дишаше тежко. Еней излезе и събра малко сняг в едно желязно менче и се върна да го постопли. Като водата изстина той наложи челото и с студения парцал.
-Какво правя въобще тук с теб?-попита се той сам вглеждайки се в неспокойните и черти.-Как го докарах до там да прегръщам полугол човек в опит да го успокоя?!-Еней вече се объркваше. Това не беше нормално, не за елф, още повече не за лудия принц!
Еней стана и излезе бавно през малката вратичка. На вън снега валеше необезпокояван от нищо и никого. Елфът се отдалечи от къщичката по посока на гората. Имаше нужда да помисли.
Колкото по навътре в гората влизаше, толкова повече имаше чувството, че някой го следи. Нещо се промъкваше в сенките, като се обърнеше изчезваше.
Еней застана на едно място, изчака това в сенките да го догони, обърна се рязко и хвана за гушата сянката.
Оказа се, че това беше нимфа. Тя го изгледа отровно и изсъска кратка заповед на елфическия език. Еней затегна хватката си. Нимфата се загърчи.
-Добре, добре отвратителен елф. Господарката ми ме прати да те намеря и заведа при нея.- просъска нимфата.
Самата нимфа беше красива. Скулите и се очертаваха ясно, огромните и жълти очи се взираха е него с омраза, беше облечена в дълга зелена рокля, която някак против гравитацията се развяваше леко. Еней я изгледа презрително.
-И коя е тази твоя господарка?
-Някоя която може да помогна на лудия принц и евентуално на бегълката.
Еней я изгледа объркано.
След двайсет минути нимфата обяви пристигането им. Елфът се огледа объркано.
-И къде е това място?-попита раздразнено той.
-Елфите винаги са били толкова надменни, не виждат по далеч от носа си!-каза нимфата като посочи короните на дърветата. И найстина там се бе сгушила една колиба. От нея струеше светлина и уют. Нимфата се изкатери по кората на древното дърво. Като стигна горе спусна една паянтова плетена стълба. Еней се качи с лекота.
Горе, до къщата елфа видя една катеричка свила се на покрива. Под стрехата имаше поне две гнезда, Еней видя, че освен птици и катерички се подвизаваше и една сова. Тя го изгледа зловещо.
Нимфата изникна от някъде и го побутна да влезе в къщата.
-Колкото и да мразя вашия вид ще ти дам три съвета.
Първо.-не я вбесявай. Пада си кибритлийка.
Второ.-говори ясно и не лъжи. Тя вече знае всичко за теб.
Трето и последно.- не закачай животните. Жив ще те удере.-при тези думи нимфата го бутна през вратата.