Ро се събуди обляна от пот в леглото си.
-Мамка му какъв сън!
-Мила, спри да се държиш като каруцар от сутринта и слез да закусиш!- развика се майка и от долният етаж.
Ро стана отвеяно и отиде да се измие. След час вече беше и закусила.
-Скъпи искаш ли да отидеш до магазина? Така, по съботно?-примоли се майката на Роксана на баща и.
Самата Ро се върна в стаята си да вземе тетрадката с елфите. Нямаше я. Момичето се замисли къде последно е била. Последно помнеше училището, но сега беше събота. Другото възможно място беше гробището, но това там беше само сън.. тоест нямаше как да е там.
И все пак час по-късно Роксана беше на входа на гробището. Този път тя не спря и не се загледа в нито един гроб. По най-бързият начин стигна до мавзолея.
Той, както се очакваше, беше затворен, и запечатан.
Обаче.. от пред датата
беше.. довършена.
1654-2020.
А пред самият мавзолей туко до елфите бе и самата тетрадка. В нея бе нарисуван Той. Елфът от съня и.
Роксана се зачуди дали датата е била готова в съня и. Освен датата беше изписано и име.
Еней и Калея.
Роксана се замисли. Еней и Калея... Момичето си взе тетрадката и се загледа в самия образ. Образ на млад мъж с толкова нежни черти.
Следващите два часа Ро прекара в Далия. Тя се суетеше, въртеше и не спираше да дрънка за момче на име Дилън. Роксана през цялото време си мислеше за него.
-Дал трябва да се прибирам.- изстреля Роксана изведнъж.
И още преди Далия да и отговори Ро вече беше на вън и тичаше с всички сили обратно към гробището. Обратно към него.