Ирене седна отново на мястото си, но на лицето и се четеше изненадата и угорчението. Как можеше Йери да й говори по този начин? Тя не беше направила нищо нередно. Просто го обичаше. Отстрани.
-Ирене имам лошо предчувствие относно това момиче. Знаеш ли как се издаде хиената? Трябва да отървем Сехун от нея. Горкия е попаднал в капан, тя е направо ужасна.-Сълги започна да пълни главата на Ирене с нейните си мисли, но като че ли влизаше през едното ухо и излизаше през другото.
-Йери просто го обича. Иска да са заедно завинаги. Разбирам я, не бива да я виним.-Ирене се усмихна толкова тъжно, че всеки момент щеше да се разплаче.-Нищо не можем да направим, Сълги. Винаги закъснявам. Никога не ми върви в това на време да направя нещо. Не ми провървя преди 12 години. Нито с Те Хьонг. Нито със Сехун. -Ирене спомена това преди 12 години, защото Сълги вече знаеше историята и нямаше да бъде нещо ново.-Хей. Искаш ли да отидем в бараката, където играхме когато бяхме малки? -тя моментално смени настроението си.-Ще бъде забавно. Хайййде.
-Добре, добре.-Сълги се сагласи само, за да я зарадва, въпреки че знаеше колко трудно й беше.
Те излязоха от кафенето и тръгнаха към гористата част на града. Там като малки си играеха Ирене, Сълги и Те Хьонг. Там си ираеха и Ирене и Сехун. Толкова спомени на едно място. И не само, защото приятелството им се разви там. Медальонът на Ирене все още бе в бараката.
~●~
Сехун и Те Хьонг бяха намерили комплекта по химия на родителите му и в момента довършваха проекта.
-Ти и Ирене защо не сте заедно? Смисъл след това, което стана..Знаеш..целувката.-Сехун подхвърли темата, въпреки че знаеше, че не е редно.
-Защото сме заблудени. Любовта ни е била силна, като на брат и сестра, но не и нещо повече.
-Разбирам.-изглеждаше все едно му е безразлично, но всъщност си умираше от радост.
Престани, Сехун! Имаш до себе си момиче, което вече те обича. Йери! Не си позволявай да се разпадне връзката ви.
~●~
Ирене и Сълги играеха на карти в малката порутена къщичка насред гората.
-Студено ли ти е?-Ирене реши да разчупи тишината.
-Много, да.-двете се засмяха и Ирене й подаде едно топло одеало.-Бях забравила, че тук си имаме всичко.
Това наистина беше така. Имаха си дори шкафче с лакомства. Всякакви сладки и близалки. Но вече срока им беше изтекъл, затова не ги ядяха.
По време на играта им, Сълги забеляза, че на масата до тях имаше красив гердан. Леко се надигна да го види и когато това се случи, разбра че това е медальона. Изглеждаше точно така, както Ирене го описа докато бяха малки. Как не го бе забелязала до сега?
Дали да не го взема? Мога да го отворя и да погледна какво има вътре..Но в никакъв случай не бива да напомням на Ирене за него. Определено малко или много ще се разстрой.
-Искаш ли да си тръгнем?Това одеало дори не ме топли.-Сълги предложи да се махат от там, защото не искаше Ирене да види медальона.
-Добре хайде. И без това се поободрих!
Не, напротив, не си. Знам, че ти е гадно заради Йери и Сехун, но ти обещавам, че ще направя така, че скоро да получиш щастието, което заслужаваш. И ще започна с това да кажа на Сехун каква хиена е Йери.
Сълги имаше план, който включваше издаването на Йери. Нещо, което Ирене не искаше, защото беше прекалено добра. Но на Сълги не й пукаше вече за Йери. Искаше приятелката й да бъде най-сетне щастлива.
~●~
Сехун и Те Хьонг приключиха с проекта си. Вече и двамата бяха по къщите си и си почиваха от деня, който отдадоха на учене. Сехун прекарваше доста приятно в момента с Йери, гледайки комедиен филм на дивана в хола.
Ирене и Сълги също вече се бяха прибрали. Перфектното време всичко да се изясни беше сега.
Сълги грабна телефонът си и набра номера на Сехун. След две, три позвънявания, той вдигна.
-Ало? Напоследък ми се обаждаш често. Няма да ходя да спирам Те Хьонг, ако пак се целуват.-Сехун се засмя.-Кажи какво има?
-Свързано е с Йери.-щом Сълги спомена името й, смехът на Сехун изведнъж застина.
-Какво за нея? -Сехун леко се отдръпна от Йери и отиде в кухнята.
-Знам, че я обичаш. Но като страничен наблюдател не съм сляпа. Ти обичаш Ирене също и си личи ужасно много. Ще те успокоя с това, че Ирене също те обича. Просто двамата сте объркани и търсите щастието не един в друг, ами у другите. Днес Йери разбра за чувствата на Ирене към теб. Принципно като нейна приятелка би трябвало да я откаже деликатно, не само защото сте заедно. Но, Сехун трябваше да видиш лицето на Ирене след като разговаря с Йери. Не знам какво й е казала, но е било ужасно. Моля те, отвори си очите. Тя е хиена. Вашата връзка е базирана на перфектността. Тя те третира като предмет пред останалите. А сега Ирене е наранена. Поговори с Йери, моля те.-Сълги разказа абсолютно всичко на Сехун.
-Добре. Ще поговоря с нея. Благодаря, че ми каза. -Той светкавично затвори телефона.
От името на Сехун
Бесен. Бях бесен. И това е толкова меки казано в сравнение с това, което изпитвах.
Върнах се в хола и изключих телевизора от контакта, хващайки и изтръгвайки кабела буквално.
-Какво си казала на Ирене?-погледнах Йери с толкова ядосан поглед, надявайки се да се уплаши и признае, но тя направи точно обратното. Нацупи се и си пусна нежното гласче.
-Какво имаш предвид, Сехун? Нищо не съм й казвала.
-Не ме прави на глупак! -извиках. Да, прекалих, но тя нямаше никакво право да се държи с Ирене така.-Сълги ми каза всичко. Как може да си толкова двулична?-Погледнах я с погнуса и очевидно тя реши да се предаде. Усмихна се злобно и гордо, облягайки се на дивана.
-О, стига. Тя е жалка. Обича Те Хьонг като брат и теб като гадже. Лухан сигурно й е любовник. Ненаситна е. -тук чашата преля.-Тя загуби всичко, Сехун. Всичко.
-Ирене е най-добрия, мил и уникален човек, когото съм срещал. Ти си нищо до нея с този шизофренически характер. И пак избрах теб, мамка му! Защото сбърках. Бях заслепен колко си перфектна, а всичко е било маска. Ирене не е изгубила нищо. Има истински приятели. А ти правилно си заела бойна позиция. Страх те е,че тя ме харесва, нали? Не бой се, убеден съм, че за нея не съм нищо повече от близък приятел. Но правилно си се уплашила. Аз обаче съм влюбен в нея. Осъзнах го късно. Както късно осъзнавам що за стока си...Тц!-измях се толкова погнусен от характера й. -Махай се от тук!-посочих й вратата.
-Моля? Аз те обичам! Така ли се отнасяш с човек който те обича?!
-Така се отнасям с фалшивите! Не биваше да нараняваш Ирене. Изчезни от погледа ми!-тя бавно се изправи и тръгна към вратата. Когато я отвори излезе на прага, а аз хванах дръжката, готов да зарворя.-Ако не си разбрала, късам с теб.
-Правиш грешка. Голяма. Недей, моля те. Аз те обичам!
-Това не е любов!-затворих вратата ядно и седнах на земята.
Всичко провалям!
Хей! Главата е много интересна, знам : д. Края е след 2 глави, затова искам много мнения. Моля ви само за това и суупер рядко, да не кажа никога го правите. И това супер много ме обижда, защото се старая да пускам често и по много. Затова сега ви моля да изкажете мнение. Как мислете, че ще завърши историята?
1240 думи!