Всеки преминава през периода на равносметка за живота си. Някой я правят в края на житейския си път , а други - още в началото. Е , при мен тази равносметка се появи внезапно в съзнанието ми , още щом отворих очи. Внимателно наблюдавах спящата фигура на Дани. Устните му бяха оформили сърце , а клепачите му потрепваха леко. Голотата на гръдният му кош си навлече вниманието ми. Дланта ми внимателно докосна мястото , където преди почти три години куршума проби кожата му. Самият допир на кожата му, ме накара да се върна чак в самото начало. От момента в който случайно се сблъсках с него до всеки един наш спор , от момента в който баща му ме отвлече до деня в който го видях с Габриел , от деня когато Нат ми каза следното: Това котенце можело да драска !? до деня в който с Нат се "сприятелихме".Засмях се мислено на собствената си мисъл. След запознанството ми с Дани животът ми коренно се промени. Разбрах какво е да живееш на "пълни" обороти. Животът буквално ме захапа , сдъвка и изплю с голямо ожесточение. Любовта ме повлече в своя водовъртеж , а от там измъкване няма. Разбрах колко болезнено е да обичаш някого , но същевременно да си далеч от него.Моментите като този за мен бях просто един великолепен сън , който ме разсейваше от шибаната реалност. Реалност в която аз бях далеч от Дани , реалност в която се самозалъгвах , че Сет може да го замени. Никой не може да го замени , никой не може да бъде като него.
- Добро утро , любов! - съненият му глас ме изкара от мислите ми.
- Добро утро ! - поставих лека целувка върху челото му. Дори тези малки моменти , за мен бяха просто една неосъществима мечта. Един блян!
- Как спа ? - гласът му сутрин е толкова секси , че накара хормоните ми да забушуват по - бързо от всякога.
- Добре ! А , ти ? - поставих главата си върху гърдите му , усещайки все един удар на сърцето му. Тази равномерна мелодия , заливаше тялото ми с успокоение.
- Като бебе ! - лек смях се изтръгна от устните му. Прокара пръсти през косата ми , докато накрая реши , че трябва да масажира скалпа ми. Започнах да се унасям леко от действията му , но той бързо ги прекрати. Из мрънках недоволно и се отделих от тялото му.
- Любов ела тук . - той ме придърпа към себе си отново и ме целуна нежно. Настаних се отново на предишното си място и плъзнах пръстите си по стегнатия му корем. Внимателно разучавах всяка една гънка върху корема му. Тялото му бе по - оформено от моето , а това ми харесваше.
- Моля те, спри ! Възбуждаш ме. - гласът му се пречупи в края на изречението. Перверзна усмивка се изписа на лицето ми , а куп мръсни мисли се настаниха в съзнанието ми. Повдигнах главата си , така че погледите ни да се засекат.
- Защо се изчерви така ? - изключение си бе да видя Дани засрамен от изказването си. По принц аз бях тази , която се срамуваше от дискусия по темата за СЕКСА. А , сега всичко е различно. Сякаш си бяхме разменили ролите. Отдавна вече няма никаква следа от предишното ми наивно АЗ , което се изчервяваше щом видеше коремни плочки.
- Защото едно твое малко докосване ме пречупи. А , това е нещо нетипично за мен. Сякаш ти си моят кукловод. - лицето му бе придобило тъмно червен цвят.
- Няма нищо срамно в това . А , пък и на мен ми харесва да те изкушавам с действията си. - повдигнах се леко и слях устните ни , но този път се постарах целувката да продължи колкото се може по - дълго. Устните му бяха толкова меки и плътни , сякаш бяха най - мекото нещо до което се бях докосвала някога. Начина по - който се целуваше , ме водеше до мисълта , че той влага всички неизказани и не показвани чувства в една малка и проста целувка. Сякаш от това зависеше дали цялото човечество ще оцелее или не. Но , за жалост нейният край настъпи. Отделихме се един от друг , борейки се за глътка въздух. Щом Дани нормализира дишането си , той проговори пръв от двама ни.
- Какво ще кажеш да полежим още малко , докато дяволчето Дори спи ? - след изказването му , надигнах главата си поглеждайки към малката топка.
- Колко спокойно спи. - пухкавата топка се бе излегнала в меката си лилава кошница , която бе близо до леглото ни. Сякаш това малко същество бе липсващото парче от пъзела. Сякаш тя ни допълваше със самото си присъствие.
......................
Поставих последната хапка в устата си , след което отново върнах вилицата на предишното й място. От както бе започнала закуската , помежду ни се бе настанила гробна тишина. Единственият звук в стаята идваше само от тракането на посудата която докосваше порцелановия сервиз. Думите не бяха нужни , а погледите. Невероятно е как с един поглед може да се кажат толкова много неща , правейки думите понякога ненужни. Но , уви тишината помежду ни бе развалена от звука идващ от телефона на Дани.Той взе устройството в ръце , но изражението му се промени щом видя кой го безпокои. Имах усещането , че се колебаеше дали да вдигне или не. Но , в крайна сметка постави телефона до ухото си.
- Фелисити казах ти , че не искам да ме търсиш повече. - това бе първото нещо което излезе от устата му. Гласът му бе студен и груб , но не трепереше , което ме накара да мисля , че е нямал нищо общо с тази Фелисити. От местоположението си не чувах нищо овен учестено дишане на Дани. Изражението му се променяше толкова често , че не можех да го разгадая. Толкова исках да каже нещо , но той просто държеше телефона до ухото си и внимателно слушаше момичето от другата линия.
- По дяволите Фелисити , не ме интересува , че са го наръгали . - подскочих от силният му вик , а действията ми смекчиха изражението му.
- Добре ! Ще му отида на посещение. - този път гласът му бе видимо тих и спокоен , сякаш се страхуваше да виши тон отново.
- Чао , Фелисити! - енергично затвори телефона , след което погледна към мен.
- Извинявам се , че те стреснах ! - Дани се доближи до мен , при което ме прегърна и зарови главата си в косата ми. Усещах как напрежението в тялото му малко , по – малко намалява.
- Няма нищо ! Но , коя е Фелисити ? - той се отдели от мен , така че да мога да погледна към очите му. Погледът му излъчваше спокойствие , без никакви излишни чувства. Очите му не излъчваха безпокойство , нито пък други чувства , които да ме водят до мисълта , че крие нещо от мен.
- Фелисити е адвокатът на баща ми ? – отговорът му ме изненада , но и същевременно постави началото на един голям поток с въпроси , които заляха съзнанието ми .
- Значи той е в затвора !? - не можех сама да разгадая собствените си чувства. Дали бях шокирана или не !? Да , този човек заслужаваше да стой зад решетките , но той бе биологичният баща на приятеля ми. Отново бях подложена на поредният спор със себе си , чийто край бе в близкото бъдеще.
- Да ! Благодарение на моя милост и Нат! - това негово изказване ме удари като гръм от ясно небе.
- Искаш да ми кажеш , че ти собственоръчно си тикнал баща си в затвора !? - позволих си да му повиша тон. Това мое действие го изненада , при което изражението му се промени. Спокойното му лице , сега бе придобило студен вид.
- Този човек , който ти наричаш мой баща пребиваше майка ми всеки път , когато се прибираше пиян вкъщи. Искам да знаеш , че от нощта в която той ме раздели с теб , забравих , че нося неговата кръв. За мен той вече беше мъртъв. - гласът му бе пропит единствено и само с омраза. С нечовешко количество омраза и нищо друго. Пред мен се появи човек , който на външен вид приличаше на Дани , но по характер нямаше нищо общо с него. Пълна противоположност.
- Обещах си да го съсипя , както той съсипа живота ми. - Дани отново се доближи до мен и ме прегърна. Този път предпочетох да заровя глава в гръдния му кош , поемайки от аромата му , сякаш го правех за последно. Отново ритъмът на сърцето му , успокой не само тялото ми , но и съзнанието ми.
- Ще дойдеш ли с мен в затвора ? Искам да му покажа колко съм щастлив без него , искам да го заболи виждайки как ти си до мен и как те целувам , без да изпитвам страх , че може да те отнеме от мен. - дали бях готова да видя човека който съсипа живота ми !? Не! Имах лошо предчувствие за тази среща , но не можех да оставя Дани сам. Не и отново !
- Ще дойда ! - гласът ми бе тих и притеснението в него си личеше .
- Обичам те ! - Дани се отдели от мен и сля устните , карайки тялото ми да изтръпне. Отново!
............................................
Внимателно преминахме през претърсването и металният детектор , оставяйки ключовете , телефоните и дори коланите си. С всяка изминала стъпка , тялото ми се съпротивляваше на съзнанието ми. Отнеха ми повече усилия , да накарам краката си да продължат да следват стройната фигура на Дани , отколкото да върша каквато й да е физическа дейност . Двама полицаи ни ескортираха до болничното крило на затвора , което бе най – отдалеченото крило в зданието.
След затварянето и на последната масивна врата , телата ни се намираха в огромната болнична стая. Цялото пространство бе запълнено само и единствено от легла и апаратура , без излишни предмети. Господин Смит лежеше в края на помещението , където бе заобиколен от медицинска сестра и още двама полицаи , но допълнение към това ръцете му бяха закопчани с белезници от двете страни на леглото. Дани се доближи по - близо до мен и преплете пръстите ни , погледна ме и ме дари с ослепителна усмивка. След което вдигна гордо глава и с бързи крачки ме повлече към човека , който съсипа живота ни.
- Синко ! Ти дойде да ме видиш ? - мазна усмивка се изписа на лицето му , щом ме видя.
- Какво искаш от мен ? - гласът на Дани излъчваше злоба и ненавист.
- Искам да разбереш , кой долен боклук ме тикна тук ! - изражението на Г - н Смит стана сериозно. Дали той наистина не знаеше , кой стой зад задържането му в затвора.
- И защо да го правя ? - след изказването си Дани се изсмя и погледна към баща си , разучавай изражението му. Колкото до мен , аз си оставах само един страничен наблюдател , чието присъствие дразни престъпника в стаята.
- Защото си ми син и от теб се очаква да отмъстиш на този , който ме заточи тук . - изказването на г - н Смит разсмя Дани още повече. Това негово действие изобщо не се понрави на баща му.
- Защо се смееш като полудял. Ти трябва да ме замениш и да намериш онова копеле. - смехът на Дани изведнъж спря , а това бе знак , че нещата започват да се влошават.
- Ти наистина си сляп ! - той стоеше и гледаше баща си , така сякаш можеше да го убие с поглед.
- Какво искаш да кажеш ? – това подобие на човек , наистина не знаеше абсолютно нищо за човека , който стой зад задържането му. Или по - точно хората които стоят зад всичко това.
- Искам да кажа , че човека който ти искаш да намеря стой точно пред теб. - с края на изказването си въздухът стана по - тежък и зареден с електричество , правейки дишането ми още по - трудно.
- Не си способен на това. Аз съм ти баща ! Ти си моя кръв и плът. - баща му се размърда недоволно в леглото , но белезниците около китките му направи действието безсмислено и болезнено.
- Грешиш ! Ти отдавана си мъртъв за мен. От както започва да биеш майка ми ти спря да съществуваш за мен. А това , че ме раздели с Тори преля чашата. - Дани крещеше на баща си , докато аз стоях и наблюдавах как начина и думите му " нараняваха " егото на собственият му баща.
- Майка ти беше и все още е долна кучка ! - думите на баща му , накараха Дани да полудее. Стисна ръцете си в юмруци , вените на врата му изпъкнаха , а челюстта му бе побеляла от интензивната вълна от емоции които го заляха. Единственото нещо което го спираше да се нахвърли върху баща си , бе присъствието на полицаите. Мога с чиста съвест да призая пред себе си , че дори да му се бе отдала такава възможност нямаше да го спра , защото този човек го заслужава. Заслужава да бъде наказан. Но , както винаги емоциите говорят вместо съзнанието ми.
- Аз собственоръчно те тикнат тук ! Аз го направих ! - Дани изрева всичко на един дъх. Думите и действията му шокираха всички. Погледа ми обстойно проследи изражението на Дани. Нямаше следа от човека който обичах , омразата бе заляла тялото му и тя говореше вместо него. Не съм предполагала , че той е способен на всичко това.
- Това е заради теб кучко ! - баща му извика всичко това и ме погледна. Цялата му ненавист бе насочена само и единствено към мен. Студени тръпки заляха тялото ми , а дишането ми се учести.
- Ще те убия , още щом изляза от тук. Трябваше да те убия още в самото начало. – Г-н Смит продължаваше да се съпротивлява на ограниченото си действие , но така и не получи това , за което се бунтуваше.
- Спокойно ! Ще си умреш тук ! - след изказването си Дани дойде до мен , преплете отново пръстите ни , след което ме придърпа към себе си и ме целуна. Това негово действие ме изненада , но и върна тялото ми отново към предишното си нормално състояние. До преди няколко секунди бе готов с голи ръце да убие баща си , а сега нежността му доминираше в целувката. Отдели се от мен и погледна към баща си.
- Ти никога няма с излезеш от тук ! Специално се погрижих за това! - щом приключи с изказването си се завъртя , хвана ме за ръката и двамата се насочихме към изхода на болничната стая , но преди да минем през масивната врата Дани се обърна за последно към баща си със следните думи:
- Току - що се запозна с новият член на семейство Питърсън. - това за мен ли се отнасяше !?
..................................
От половин час стояхме в хола , а от както се бяхме върнали от затвора не си бяхме казали и думичка. Не знаех как да започна нормален разговор без да засегна това което се случи преди няколко часа.
Тялото ми бе достатъчно отдалечено от това на Дани , че по никакъв начин да не се докоснем. Погледът ми бе забит върху пръстите си , с които нервно си играех.
- Той няма да може да те нарани. - Дани развали тишината , която се бе настанила помежду ни.
- За какъв период от време баща ти ще е в затвора ? - не се притеснявах от заканите в г -н Смит , въпреки че знаех , че е способен на всичко. За жалост го разбрах по – трудният начин.
- Има доживотна присъда , без да може с бъде заменена с по - леко наказание. - той се доближи до мен и пое ръцете ми в своите. Погледна ме и ми се усмихна. Обичам усмивките му с които той ме дарява , карайки ме да се чувствам късметлийка , че го имам.
- И двамата знаем , че това няма да го спре , за да направи това което иска. – и двамата много добре знаем на какво е способен този човек и колко влиятелен е всъщност.
- Не се притеснявай за това !Заедно с Нат събрахме всички доказателства които ни бяха нужни , за да вкараме баща ми и всичките му приближени хора за доста дълго време на топло. - щом чух всичко това едно име изплува в съзнанието ми.
- А Сет ? - при споменаването на името му , лицето на Дани придоби странно изражение.
- Не , той все още е на свобода ! Има нещо странно! Сякаш той изчезна безследно ! - усещах омразата в гласът му . Знаех , че не трябваше да споменавам името му , но любопитството ми надделя над разума.
- Мислиш ли , че той ще направи всичко възможно , за да изкара баща ти от затвора ?
- Не знам ! Но , знам едно и то е , че Сет мрази баща ми и единственото нещо което той може да направи е да го убие.А , защо го мрази ли ? Защото е мой баща .Защото ти избра мен , а не него. - само за един ден нещата около мен станаха толкова объркани и заплетени , че дори Монк няма да може ги разреши. А , колкото до чувствана на Сет към мен , все още не мисля , че са били истински.
- Тори искам да знаеш само едно , че няма да допусна някой отново да ни раздели. След всичко което преживяхме е време да бъдем щастливи. И мисля , че това време настъпи в деня , в който ти ми даде втори шанс. Може да не съм най – добрият , но ти обещавам , че ще те обичам с цялото си сърце. - замислих се върху думите му и осъзнах , че той е шибано прав. След всички трудности през който преминахме , е време да се порадваме един на друг , загърбвайки всичко което ни заобикаля. Колкото й да ми се иска да изтрия последните няколко години от живота си , не можех , но й сърцето ми нямаше да го позволи. Защото най - добрата част на всичко всъщност е момента преди да започне. Всички лоши моменти , който преживях преди да срещна Дани и тези след запознанството ми с него бяха само случки , които ме подтикнаха към съвместен живот с него и те стоя в основата на чувствата ми към него. Всичко което се случва в живота ни си има своята логика , ние просто трябва да се замислим над нея и да я разгадаем. Моята логика сега стой до мен и ме запя , как от пет минути съм се задълбочила в мислите си , но смятам да го изненадам с действията си. Станах от мястото си и хванах ръката на Дани , след което го издърпах от дивана и буквално го замъкнах нагоре по стълбите.
- На къде ме замъкна ? – обичах да чувам гласът му , той бе като успокоение за мен. Той видимо не се съпротивляваше на действието ми и знаех , колко радостен бе от изблика ми на енергия , ако мога да го нарека така.
- В стаята ти ! Трябва да поработим върху появата на Джуниър . - в погледа му се четеше видимо объркване , но след няколко минути това объркване бе заменено от злорада усмивка , а в очите му се появи онази похотлива искра в която се влюбих на плажа преди три години.
КРАЙ !
Със сълзи на очите качих последната част на историята ми. Реших да не я завършвам с : И ЖИВЕЕЛИ ДЪЛГИ ГОДИНИ С ПЕТТЕ СИ ДЕЦА , а с нещо по - оригинално. Може би за вас тя не е довършена , но с ръка на сърцето мога да кажа , че имате достатъчно въображение за да го направите така , както вие искате. Благодаря ви , че останахте с мен до края на първата ми история и ,че изтърпяхте правописните и граматичните ми грешки . Мога да кажа , че тази история ме промени и ме запозна с много хора. Реших последната песен която ще прикача към частта да е You & I на One Direction, защото текстът описва любовта между Тори и Дани. БЛАГОДАРЯ ВИ !!!