Самолетът се приземи безмилостно на гръцка земя , без да му трепне окото и без да проявява какъвто й да е интерес към моя многоцветен любовен живот. Въпросите ,,по работа " или ,, удоволствие " , не бяха толкова интересни за мен , че да покрият главната причина за моето пристигане. След щателното претърсване което получих от сърдития и сбръчкан митничар , той най - сетне бе благоволи да ме пусне в страната. Не много добро начало ! След бързото преглеждане на малкото количество багаж се озовах под ярките лъчи на гръцкото слънце .Такситата не бяха променили грозния жълт цвят , но единствената разлика бе , че те се намираха от дясната страна на тротоара. Предположих , че и тук таксиджиите не бях от най - дружелюбните хора в света. Изборът ми на такси явно не бе от най - добрите , защото цветущите комплименти който получих щом го накарах да прибере куфарът ми ,моментално заваляха. За разлика от сърдития и сив Лондон , тук в Атина времето бе във вихъра си. Слънцето бе застанало вертикално на небосклона и заплашително печеше , сякаш иска да изгори всички ,които бяха навън.
-Накъде ? - подхвърли потният и сърдит таксиджия.
-Трябва ми хотел ! - промърморих докато се опитвах да се задържа от примитивното каране на шофьора.
-И кой по - точно шибан хотел ви трябва ? Та тук са милиони. - към изказването си добави още няколко думи , но тях не ги разбрах , защото мигновено бе преминал на гръцки.
-Защо просто не ме оставите пред първия хотел ? - този път реших да се хвана към дръжката на вратата.
-Това и ще направя. Глупави англичани ! - леле колко агресивни са тези гърци.
-Всъщност съм американка. - злобният му погледа се заби на огледалото за задно виждане.
-Все тая . Нали говорите английски. - след изказването си натисна грубо клаксона , карайки една бедна старица да увеличи скоростта си от охлюв на костенурка.
-Вие също говорите английски , значи сте един от нас. - думите ми ядосаха таксиджията , карайки го да увеличи скоростта.
...................................................................
За негово и мое нещастие близките десет минути , единствените сгради които ни заобикаляха бяха стъклените затвори на гръцките чиновници. Но имаше светлина в тунела щом очите ми видяха масивната рекламна табела на Royal Olympic Hotel , а разстоянието до него бе едва два километра.
-Хотел Royal Olympic ? - високо ме попита шофьора , а в отговор само му кимнах.
След няколко минути таксито моментално заби спирачки пред масивният хотел , който главно бе облицован от стъкло и камък. Бях се отплеснала толкова , че дори не съм забелязала кога съм платила на таксиджията и кога той е изчезнал от полезрението ми. Поех куфара и се насочих към рецепцията , а през това време внимателно разучавам заобиколилата ме обстановка. Подът бе покрит с мрамор , стените бяха в неутрални цветове а самата рецепция бе направена от гранит. Щом пристигнах на рецепцията и щом поставих ръцете си върху гранитния плот , студени тръпки заляха тялото ми.
-Здравейте ! - момичето което стоеше зад рецепцията ми се усмихна .
-Здравейте ! Искам да взема стая но ,... - тя реши да ме прекъсне.
-Но нямате резервация. Спокойно ще измисля нещо. - след изказванeто си тя ми кимна и се насочи към компютъра си , натискайки няколко копчета. През това време аз внимателно я огледах и най - накрая открих табелката на която бе изписано името й.
-Много ви благодаря госпожице Ари ? - щом отново проговорих ,спокойно мога да си призная , че английският й е по - добър даже от моя.
-Говори ми на ти ! А ти си ?
-Виктория , но повечето ме наричат Тори. - усмихнах и се нервно.
-Е , мисля че ще мога да те настаня , но трябва да ми кажеш колко дълъг ще е престоят ти тук ? - не бях се замисляла колко време ще се крия тук . Та аз избрах Атина , защото това бе единственият полет който имаше свободни места.
-Неопределен период. Та аз дори не знам какво изобщо правя. Просто полета до тук бе почти празен. - изхленчих , без дори да се замислям , че се намирам в лобито на 5 звезден хотел.
-Тежка раздяла ? - гласът й бе спокоен , за разлика от моя.
-Де да беше така ! - продължавах да хленча , но поне се опитах да задържа сълзите си , за да не се изложа още повече пред рецепционистката.
-Добре ! За сега ще запиша , че ще останеш 10 дни с възможност за удължаване на престоя. - кимнах и в съгласие , след което подадох кредитната си карта.
-Заповядай ! Стая номер 101 на третия етаж. Предполагам , че гледката ще ти хареса. Ако имаш нужда от нещо , просто ме потърси. - Ари ми подаде пластмасовата карта, без която не можех да отключа стаята си.
-Добре ! Благодаря ти ! - взех куфара си и бавно се задвижих до асансьора.
...............................................................................
След половин час изминат в мотаене из хотела , най - накрая намерих стая 101. Прекарах картата по оказаното за нея място , след което вратата внимателно се отключи. Енергично отворих вратата , а пред ме се откри великолепната гледка на добре декорирана стая , леглото бе огромно , а от прозорците се откриваше величественият храм на Зевс Олимпийски. Оставих куфара си по средата на стаята и се насочих към мини бара. Взех две шишенца водка и едно кенче кола , след което се засмях на факта , че всичко това се побра в шепите ми. Кой не обича минимизираните предмети , който те карат да се чувстваш като великан. Оставих напитките близко до огромната вана , след което я оставих да се напълни . Премахнах излишните дрехи от тялото си ,а щом ваната бе готова моментално се потопих в топлата вода. Взех едното шишенце от водка и отпих голяма глътка , която след секунди накара тялото ми да се успокой и да се отпусне.
.............................................................
Гледната точка на Крис:
-Виждате ли какво направихте ? - истерично се развиках на двамата идиоти ,които продължаваха да спорят кой е виновен.
-Той беше ! - двамата в синхрон се посочиха , а аз просто се хванах за главата. Какво им харесва Вики , ще си остане загадка за мен.
-Жалки сте ! Както винаги аз трябва да оправям нещата. - сведоха виновно глави , докато продължавах да им чета конско.
-Аз се прибирам , а вие правете какво искате. Дори и да се избиете , това не ме интересува. Губете си времето с това да спорите един с друг , но да ви каже , че тази ваша постъпки ви отдалечи страшно много от нея. - това бе последното което им казах , след което се запътих към апартамента си. Ще направя всичко възможно за да я намеря и да й обясня всичко до най - малката подробност.
.........................................................................................
Гледната точка на Тори:
-Румсървис !- познат глас се разнесе в стаята ми от входната врата. Най - странното бе , че аз не съм поръчала нищо.
-Влезте ! - изправих се от леглото , облечена само по тениска , но щом видях фигурата която влетя с пълна пара в стаята ми се успокоих.
-Да не те безпокоя Тори ? - тихият глас на Ари се разнесе из стаята ми.
-Не , ни най - малко! - тя спокойно се настани на леглото , след което ме погледна с големите си очи.
- Смяната ми свърши и реших да ти донеса малко храна ! Все пак храната лекува всичко , поне при мен е така. - след изказването си , на лицето й се появи огромна усмивка.
-Благодаря ти !
-Ще ми разкажеш ли какво се е случило ? - не можех да повярвам , че човек който не ме познава се държи толкова мило с мен и иска да чуе историята ми за скапания ми любовен живот.
-Добре , но те предупреждавам , че е прекалено дълго е .
-Не бързам за никъде. - след изказването й , започнах от самото начало с това как срещнах Дани и последвалите случки.
Дали Тори направи правилен избор като замина за Атина ...? На снимката може да видите как изглежда Ари...