ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
-Сет знам , че не спиш . Ставай закъсняваме ! – отново се размърдах недоволно в леглото , но този път действието ми завърши с леко побутване на топлото тяло , лежащо до мен.
-Стига де ! Сет ! – недоволно простенах от неуспешния си опит. Отметнах завивката от тялото си , напрегнах мускулите си и седнах на края на леглото. Бяха ми нужни няколко секунди , за да може главата ми да свикне с положението на тялото ми , но щом се изправих нечия ръка ме върна обратно в леглото.
-Къде си мислеше , че отиваш мъник ? – Сет внимателно ме придърпа в прегръдките си и нежно целуна челото ми.
-В офиса ! – недоволно се размърдах в прегръдката му , което го накара да затегне хватката си около талията ми.
-Защо бързаш , офиса няма да ти избяга . Мина само една седмица откакто годината свърши , а ти веднага се зарови в работа. Имаш нужда от почивка . – завъртях очи от поредната му поучителна лекция.
-Знам , но татко ми повери ръководството на маркетинговият отдел на Grays Enterprises в Лондон. Не искам да го разочаровам. – повдигнах главата си , така че погледите ни да се засекат.
-Но това не означава , че нямаш право на почивка.
-Окей !
-Знам , че се съгласяваш само за да спра да ти чета лекции , но пак ме устройва отговора ти. - след изказването си , за части от секундата Сет ни преобърна , така че той спокойно да може да притисне китките ми, с което ограничи действията ми до минимум. Липсваше ми тази негова спонтанна страна , последният път в който той беше толкова непредвидим към мен бе миналия месец.
-Днес май си в настроение. – опитах се гласът ми да звучи колкото се може по – задъхано , защото знаех , че това го възбужда ....а аз бях в настроение да го дразня.
-Не се опитвай , да ме дразниш , защото знам как да те накарам да крещиш името ми. – той прошепна всичко това в ухото ми , а аз знаех как той умело блъфира.
-Единственият който го прави си ти или се лъжа !? – много добре знаех кое е слабото му място и без да се замислям повече насочих устните си към мекото място зад ухото му. Леко засмуках и включих в действие захапката си , стискайки леко , а това мое грубо действие го накара да изстене срещу кожата на врата ми. За по – малко от минута контролът ми върху Сет бе наяве.
-Сега видя ли кой , кого кара да крещи нечие име. – Сет беше груба грешка от твоя страна да ме дразниш . Самодоволна усмивка се бе настанила на лицето ми , а Сет все още бе обладан от действията ми. На Сет му бяха нужни няколко минути за да излезе от трансът в който бе , след което моментално се отмести от мен и отново легна на леглото до мен.
-Добре де беше права. Но нека поне днес да обиколим Лондон както трябва.
-Добре , но при едно условие ! - той се надигна на лакти и се надвеси над лицето ми.
-Слушам те ! - намигна ми леко , което ме накара да се засмея леко.
-Ти правиш закуската днес. – след изказването ми Сет направи тъжна физиономия , която приличаше на малко дете на което му бяха отнели последната близалка.
-Добреее! – недоволно се изправи от леглото , а гледката която се откри пред мен ме разсея.
-Мъник лигите ти капят . – гръмкият му глас огласи цялата стая, а аз извъртях поглед от тъпото му изказване.
-До преди малко викаше нещо друго в ухото ми. – шах и мат.
-Добре! Ще го запомна, но да знаеш, че след това твое изказване , няма да получиш нито милиметър от това. – беше ми смешно да гледам как той посочваше части от тялото , докато ми говореше.
-Добре мистър мускул , но закуската няма сама да се направи. – в отговор получих само едно скимтене от негова страна. Щом се облече Сет се насочи към кухнята , а аз останах да лежа в леглото.
......................................................................
Живота след рожденият ми ден се промени коренно , а целувката на Сет бе самото начало на тази промяна. Нещата със Сет потръгнаха без странни уговорки , без първи срещи и без неловкото запознаване на родителите ми с него. Най – важното за мен бе , че връзката ми с него бе нормална , без караници , без сръдни , без каквито й да е обиди или действия който могат да наранят другия. Но въпреки това , все още му нямах пълно доверие , защото знаех , че все още има неща който крие от мен. Щом завърших гимназия , подадох документите си в Кеймбридж с ясната цел , че искам да се махна от Лос Анджелис и това стана след един месец. Със Сет се преместихме да живеем в Лондон , но докато аз учех той се занимаваше с новооткрития офис на Grays Enterprises. Въпреки , че той живееше в Лондон, а аз бях на 80 километра разстояние от него , връзката ни бе стабилна , но като изключим тайните на Сет за миналото му. Промяната не свърша до тук . Станах горда сестра на мъниче с име Аурора , което се появи в най – неочаквания момент от годината...... десет минути преди първи януари. След появата си на бял свят си дадох сметка , че живота е твърде кратък , за да продължавам да се измъчвам и , че трябва да изживея младостта си както подобава. На следващата година Стела и баща ми решиха да отпразнуват рожденият ден на Аурора във вилата ни в Монте Карло , а аз на пук на решението им се напих до козирката и направих най – голямата си и спонтанна глупост през целият си живот........ и тя бе , че се отдадох на Сет , но не съжалявам , че го направих. Единственото странно нещо което все още стой забито в главата ми от онази нощ и въпреки голямото количество алкохол , бе че на сутринта имах чувството , че Даниел лежи до мен на леглото , а не Сет. Но както й да е ще си остане поредната необяснима загадка в живота ми. Няма да тръгна да обяснявам как съм го забравила , нито как Сет го е заменил , защото това никога няма да стане , дори самият Сет го знае. Но най – важното е , че вече не съм онова наивно момиченце което бях преди две години и вече не ми пука какви са последствията от необмислените ми действия.
..........................................
-Закуската е готова! – гласът на Сет ме разсъни от леката дрямка която ме бе застигнала , но нямах нужните сили за да му отговоря и просто останах да лежа в леглото.
-Значи ти може да спиш , но не и аз . – той се стовари шумно на леглото , което до някаква степен ме разсъни малко.
-Мхм ! – Сет се доближи до мен , поставяйки главата си на корема ми.
-Ако ти се спи , няма нищо против да лежим цял ден. – с дългите си пръсти той започна да прави кръгови движения по корема ми , а това негово действие ме успокояваше.
-Ако под да лежим цял ден имаш предвид да държиш ръцете си далеч от мен и хормоните си в спокойното им състояния , нямам нищо против. – прекарах ръцете си по косата му , която днес бе нечовешки мека.
-Само да отбележа , че не аз ти се нахвърлих сутринта. – Сет се надигна от корема ми ,показвайки ми перфектно белите си зъби.
-Ако на това му викаш нахвърляне , не знам как наричаш това което ти направи снощи. – след изказването ми , Сет моментално се изправи от леглото.
-Закуската ще изстине! – той ме грабна от леглото и ме понесе към кухнята като чувал с картофи.
-Сет !
-Какво ? – гласът му бе леко странен.
-Какво ти има ? – щом пристигнахме в кухнята , нежно ме постави на студения гранитен плот.
-Нищо ! Просто закуската щеше да изстине и затова реших да забързам нещата. – имаше нещо странно в действията му.
-Не ме лъжи ! – той леко изпусна насъбралият се въздух в дробовете му , а неловкото мълчание между нас ме напрегна още повече.
-Обичам те ! Да правилно чу... Аз те обичам и не искам веднага да ми отговаряш , защото знам , че все още не си готова . Но аз повече не мога така . – изстреля всичко на един дъх и се облегна на ръба на мивката.Нервно прека ръка по косата, а дишането му де ускори значително. Знаех , че този момент рано или късно ще дойде , но не предполагах , че ще бъде точно днес.
-Ела , тук ! – разтворих ръце в знак за прегръдка , а той разбра намека ми и сгуши глава в рамото ми.
-Не искам да те загубя мъник . – имах чувството , че преживявам дежа вю. Този разлигавен и сантиментален момент ми напомняше на един отминал момент който упорито се опитвах да забравя.
-И аз не искам да те загубя . – Сет отдели главата си от рамото ми и моментално сля устните ни. Целувката бе страстна , но не бе това което очаквах да бъде. НЕ БЕ ТОВА КОЕТО ИСКАХ ДА БЪДЕ. НЯМАШЕ Я ИСКРАТА.
-Какво ще кажеш да закусваме вече ? - задъхано проговори той , щом отдели устните си. Кимнах му в отговор , след което ме смъкна от плота и двамата се насочихме към вече подредената маса.
...............................................................................
-Мисля да кача снимката ми с Алберт Айнщайн в Instagram. – Сет отново се опита да ме подразни , но този път бях решена да не му се хващам на номерата.
- За разлика от теб , аз нямах шанса да се снимам с една от фигурите в музея на мадам Тюсо. – а толкова исках да се снимам с президента Обама.
-Не съм аз виновен , че Мо искаше да говори с теб за връзката им с Блу.
-Както й да е . Изключих телефона си , а ти се подготви за двучасова разходка из Британския музей. – масивната бетонена сграда изглеждаше страховита за повечето хора , но за мен бе като извор със знания от който мога да пия с шепи. Колко съм скучна.
-Ще ми е нужно малко повече време да се подготвя психически. – засмях се на изказването му и го ударих леко по ръката.
-Ти си се подготвяй психически , но аз искам да ме снимаш пред музея.
-Слушам шефе ! – заедно с изказването си , той ми козирува, а аз заех поза за снимката. Сет нагласи телефона си ,за да ме снима, но усмивката му замръзна на лицето , което моментално придоби мъртвешки цвят.
-Сет какво ти има ? – явно той бе твърде съсредоточен върху това , което гледаше в момента. Нормално можех да кажа , че бе прекалено притеснен от това което видя , а това пробуди любопитството ми. В момента в който реших да се обърна , той ме хвана за ръката и ми попречи да осъществя действието си.
-Сет какво видя? – от части се притеснявах за него , но въпреки това исках да разбера кого гледаше.
-Нищо просто едни стари приятели . – дано той поне си е повярвал , защото аз не можах да му повярвам .
-Щом казваш.
-Стигани толкова за днес . Хайде да се прибираме. – без да изчака отговор от моя страна ме хвана за ръката , но се възпротивих на действията му. Обърнах се назад и насочих погледа си към мястото , за което предполагах , че Сет се бе загледал. Гледката която се откри пред мен ме шокира , усещах как краката ми омекват , как в гърлото ми се бе образувала буца , пречеща на дишането ми.
-Крис ! – гласът ми бе писклив , но достатъчен да накара и другата фигура да се обърне към мен ,а щом гледката изцяло се изясни, ме съсипа отново из основи.
Извинявам се за закъснението . Но най- вече се извинявам за разпокъсаната и блудкава глава.....Мина една година откакто започнах да пиша тази история и то нашега. Не съм си представяла, че ще стигна до тук. Главната причина за това сте вие. Благодаря ви от все сърце за всеки един ваш вот и коментар. Без вас нямаше да стигна до тук и нямаше да бъда това което съм сега... Надявам се да имам късмета да се запозная лично с всички вас... БЛАГОДАРЯ ВИ! Дано да ви е харесала главата. .... С голямо нетърпение очаквам вашите коментари.. стига вие да искате, да изразите мнението си.
P.S....на снимката е Крис! !!