Предупреждение!! Главата е доста наситена и може да бъде провокираща!
Амелиа Адамс
Текилата официално започна да действа и се чувствах много по-отпусната. Бях изпила само един шот, така че не се чувствах пияна или нещо такова, но се чувствах по-безгрижна. Ерика, Райли и аз танцувахме на силната музика, което изглеждаше като цяла вечност, преди тя да спре внезапно.
"Хей, прекрасни дами и господа." Високата руса жена с високи токчета почти километър слезе уверено надолу по сцената.
Всички я аплодираха, докато Ерика се наведе към ухото ми.
"Тя буквално е най-сексапилната жена, която съм виждала." Шепнещо ми извика тя и аз се засмях в отговор. Мисля, че си спомнях, че Хари ми каза, че Ерика харесваше жени.
"Кой е готов да играе игра на освети този прожектор? Правилата са същите; красивият сребърен прожектор ще засвети върху всички вас прекрасни хора и ще се спре на една щастлива дама, която да дойде тук и да получи шанса си да позабавлява публиката." Обясни водещата по същия начин като последния път.
Спомнях си, че последният път, когато чух за тази игра, изтичах до тоалетната, за да не ме изберат, но сега стоях в средата на тълпата.
"Готови ли сме всички? Освети! Този! Прожектор!" Извика тя, докато светлината на прожектора обикаляше тълпата.
"Надявам се да ме изберат!" Някакъв висок глас зад мен извика. Светлината светеше наоколо и аз се чувствах изненадващо спокойна обикновено в момента бих изпаднала в паника.
"Нямам нищо против да се кача там." Ерика сви рамене, докато се обръщаше към мен.
"Това всъщност не е моето не-" Обяснявах, докато не усетих как топло присъствие се появи върху тялото ми.
Ерика ме погледна с широко отворени очи и усмивка, докато всички останали около мен направиха същото изражение.
Няма начин.
"Ела горе, скъпа!" Чух гласа на водещата да вика зад мен на сцената. Обърнах глава, за да видя нея и множество хора, които ме гледаха, докато бялата светлина продължаваше да грее върху тялото ми.
"Върви Амелиа!" Усмихна се Райли, бетайки ме напред.
"Хора, не знам дали мога-" Започнах, докато сърцето ми биеше забележително бързо и стомахът ми сякаш задържаше триста пеперуди в плен.
"Амелиа, ще се справиш! Ние ще те подкрепяме. Само минута е!" Каза Ерика, хващайки ръцете ми повеждайки ме към сцената.
"Само минута?" Повторих.
"Да, скъпа. Не се тревожи! Райли и аз ще бъдем на първия ред!" Каза тя, докато ме водеше до стъпалата на сцената. Погледнах нагоре към осветената с прожектора жена, която държеше ръката си към мен на сцената, за да я хвана.
Преглътнах буцата в гърлото си и хванах меката й ръка с маникюр, оставяйки я да ми помогне нагоре до сцената. Бях на същото ниво като нея и усещах ярките светлини, които стреляха към лицето ми, докато целият клуб беше само куп силуети, може би това щеше да бъде по-лесно, отколкото си мислях, като се има предвид, че дори не виждах по-далеч от първия ред.
"О, миличка, ти си от красивите." Тя ми прави комплимент на микрофона, докато всички аплодираха. Пляскаха, защото са съгласни ли? Ако беши така, тогава това беше супер ласкателно.
"Благодаря ти." Усмихнах се леко, усещайки ръцете си да треперят.
"Как се казваш бебче?" Попита тя, насочвайки микрофона към мен.
"Амелиа." Отговорих.
"И Амелиа какъв цвят бикини носиш?" Попита тя изведнъж, карайки корема ми да се преобърне.
"Ъм... черни." Отговорих колебливо. Мигновено от тълпата се чуха вой и подсвирквания, което накара увереността ми да се повиши малко.
"Добре, миличка, направи своето нещо." Каза возещата съблазнително, преди да слезе от сцената.
Гърдите ми отново започнаха да се повдигат и спускат бързо и дланите ми започнаха да се потят, докато музиката започваше да свири. Погледнах надолу към предния ред и видях Ерика и Райли да стоят там с всички грамадни мъже и това беше смешна гледка.
Погледнах към Ерика, която сочеше към кръста си. Мисля, че ми казваше да си сваля полата. Адреналинът от текилата беше единственото нещо, което ме качи тук и сега трябваше да се съблека пред всички. Блузата ми беше боди, но тъй като прозираше, предполагам, че можеше да мине и като бельо.
Не мога да повярвам, че ще направя това.
Ръцете ми трепереха, докато бавно плъзгах стегнатия сив материал надолу по краката си. В секундата в която падна на земята, тълпата полудя и аплодира, карайки ме да се чувствам малко по-добре, че правех това. Ерика ме аплодира, след което посочи златния пилон. Господи, как щях да успея да не изглеждам като идиот на този пилон.
Хванах пилона с ръце и естествено просто се залюлях около него със залепени за земята крака. Мъжете подсвиркваха и приветстваха движението ми, така че предполагам, че правех нещо правилно. Ерика и Райли ми стискаха палци и ми се усмихваха, докато аз напълно завъртях полуголото си тяло около този пилон, за да го види целият клубът.
Разбирах защо стриптийзьоркити го правеха - тръпка си е.
Това определено не съм аз. Дори не обичам да се разхождам из апартамента с кроп топ, но предполагам, че понякога просто трябва да се отпуснеш.
Докато се въртях около пилона, се излаших от висока фигура, която се качи на сцената. В рамките на секунда той застана точно пред мен и бързо разпознах, че това беше Хари.
Тялото ми сякаш беше изтръпнало, докато той наистина дойде на сцената, карайки тълпата да ахне и да се карат един с друг. В секундата, в която той застана пред мен, той ме повдигна и ме хвърли през рамо. Той тръгна заедно с шокираното ми тяло върху него към задната част на сцената, от където можеше да се слезе отзад.
Боже, сега бях мъртва.
Публиката освиркваше, докато той рязко ме изнасяше от сцената. В секундата, в която влезе зад кулисите, той ме пусна в ъгъла на уединеното място, където нямаше никой.
Погледнах нагоре към ядосаните му напрегнати черти, знаейки, че беше супер ядосан.
"Хари преди да-" Започнах.
"Какво, по дяволите, си мислеше! Мислиш, че можеш просто да се качиш там и да съблечеш всичките си дрехи пред онези мъже!" Промърмори той гревно през стиснатите си зъби.
"Знам, че беше глупаво, но просто ме изслушай-" Опитах се да обясня, но той нямаше да ме изслуша.
"Ти дойде тук с мен! Ти представляваш мен, Амелиа. Караш ме да изглеждам зле, когато моята 'асистентка' се съблича на сцената, за да я видят всички!" Крещеше ми той, докато очите му показваха безкрайни морета от зелено.
"Нямаше да се съблека напълно." Успорих.
"Ти вече и без това си в това прозрачно нещо. Не ти е позволено да показваш на други хора тялото си така." Каза той, подовайки ми сивата ми пола.
"Хари, това е моето тяло! Ти беше този, който винаги ме заплашваше, че ще стана стриптийзьорка, помниш ли? Всеки път, когато направех нещо нередно, ти ми казваше, че ще ме поставиш на тази сцена и ще ме принудиш да си съблека дрехите." Казах, докато се плъзгах в тясната пола, скачайки малко в нея.
"Не ме интересува какво казах тогава, сега ти казвам това!" Той удари стената до мен посредата на изречението си, карайки ме да трепна леко.
"Е, не знаех, че ще промениш правилата си по този начин." Скръстих ръце в знак на възражение. Той се държеше нелогично.
"Прибираме се вкъщи, писна ми от глупостите ти тази вечер." Каза той строго, преди да ме хване за ръката и да излезем в клуба.
"Но аз не искам, забавлявах се." Запротестирах.
"Изглежда ли, като да ми пука? Коза той, като раздразнинието му с мен растеше, издърпвайки ме в претъпкания клуб.
"Добре, но наистина трябва да се изпишкам, така че може ли да се срещнум на вратата или нещо такова?" Отстъпих, но все още бях супер раздразнена. Не знам защо трябваше да се ядосва толкова за това. Разбирам, че направих нещо малко рисковано, но това дори не го засягаше.
"Не, можеш да изчакаш, докато се приберем." Промърмори той, докато ме дърпаше през тълпата.
"Хари, хайде. Ще бъдат две секунди." Пледирах. Държеше се нелепо за всичко това.
"Добре, но отивам горе да кажа чао, така че ще се срещнем горе. Не опитвай нищо глупаво или кълна се в Бога, просто ще се заровиш в по-дълбока дупка от в каквото вече си." Той изскърца със зъби, докато гледаше надолу към мен от един инч разстояние.
Кимнах, когато отпусна здравата си хватка около ръката ми.
"Ще се срещнем на втория етаж." Измрънках, преди да започна да се бутам в обратната посока от него, през тълпата и към тоалетната. Влязох в по-уединения коридор и се набутах в светлата женска тоалетна.
Нямах наистина нужда да пишкам. Просто имах нужда да се освежа малко. Чувствах се като потна бъркотия, така че би било приятно да си отдъхна.
Погледнах се през старото мръсно огледало и се опитах да коригирам разхвърляната си коса. Все още беще доста опитомена, но имах стърчащи косъмчета навсякъде. Прокарах пръсти през потните си корени, за да ги махна от лицето си.
Внезапно зад мен вратата се отвори и вътре се препъна някакъв мъж. Очите ми се разшириха, докато стоях замръзнала и го наблюдавах през гнусното огледало.
"О, по дяволите, това не е мъжката тоалетна." Той се огледа наоколо, след което хвърли погледа си към мен. Гласът му беше завалян представях си колко беше пиян.
"Ъм, не, в грешната сте, но аз ще си тръгна." Казах, моментално чувствайки се паникьосано и неловко. Тръгнах бързайки да мина покрай него и към вратата, но той внезапно стъпи пред нея, карайки ме да спра крачката ти.
Той погледна надолу към мен с усмивка, докато сканираше очите си нагоре по тялото ми. Отдръпнах се от него и стомахът ми се преобърна.
Миришеше на алкохол и изглеждаше доста пиян. Очите му бяха зачервени, а косата му беше потна каша.
"Къде отиваш бебчо?" Каза той, блокирайки изхода.
„Ъ-ъм, трябва да тръгвам, моля, отдръпнете се." Почти се задавих от думите ми.
"Но ти току-що дойде." Каза той, приближавайки се до мен с подла усмивка на лицето си.
"Добре, не съм заинтересована, така че просто ще тръгвам." Казах тихо, докато се опитвах да го заобиколя и да стигна до вратата.
В секундата в която се опитах да заобиколя пияния мъж, той ме хвана за ръцете и ме принуди да се върна пред него. Леко се въздъхнах от силното му докосване. Той ме погледна отново с гняв в очите и започна да скърца със зъби.
"О, не си заинтересована? Не съм ли достатъчно добър за теб!" Каза той заплашително и имах чувството, че гласът ми беше откраднат от дихателните ми пътища от паника.
"Н-не, моля те, пусни ме." Промърморих, когато сълзи започнаха да пълнят очите ми. Рошавата му кестенява коса падаше върху потното му чело, докато сянката му на пет часа беше мършава и високо. Тъмнокафявите му очи се впиваха в моите и ме караха да се ужася от намеренията му.
"Сега, защо бих искал да пусна едно хубаво малко момиче като теб?" Каза той с психарски тон, което накара крайниците ми да изтръпнат от страх.
"Моля те." Казах, докато една сълза се търкулна по бузата ми.
Той ме блъсна в стената и притисна тялото си с миризма на алкохол към моето, карайки ме да изрещя от страх.
"Млъкни!" Изкрещя той, покривайки устата ми с ръка. Чувствах се напълно безпомощна в тази ситуация. Хватката му беше твърде силна, за да го отблъсна.
Той се наведе и разби устните си по врата ми, докато държеше здраво главата ми и държеше устата ми покрита. Гърчех се под него, но това не го притесняваше ни най малко, тъй като той хапеше кожата ми до степен, че да ме заболи.
"Всичко ще бъде наред, ако се отпуснеш." Той заваля думите в ухото ми, докато аз крещях срещу ръката му. Не можех да повярвам, че това се случваше, никога през живота си не се бях чувствала по-безпомощна. Тялото ми беше като вцепенено и замръзнало. Толкова ми прилошаваше на корема от начина, по който се беше притиснал към мен.
Не знам как щех да се измъкна от това. Този мъж ме беши притиснал грубо към стената без намерение да ме пусне. Бях толкова ужасена, че дори не си бях позволила да осъзная какво щеше да направи той с мен.
Ръката му се движеши нагоре-надолу по тялото ми и ме накара да искам да повърна. Бих дала всичко, за да изляза от тази ситуация точно сега - всичко. Ръката му остана на хълбока ми и той заби пръстите си грубо в кожата ми, задържайки ме на място.
Този агресивен мъж ме плашеше дори повече от Хари, само защото знаех, че Хари не би ме принудил да направя нещо подобно.
Но аз нямах представа кой беше този човек и на какво беше способен. Ръката му достигна до ципа на гърба на полата ми и той започна да го разкопчава, карайки ме да заплача още повече. Продължавах да викам и крещя в ръката му, усещайки, че щях да припадна от напрежението.
"Шшшш всичко е наред." Измрънка той, докато разкопчаваше тясната пола, карайки я да стане свободна. Продължавах да се въртя между него и стената, но това изобщо не му влияеше. Чувствах се абсолютно безпомощна и вкаменена.
Изведнъж тялото на пияния мъж се откъсна от моето и се хвърли на студения под на тоалетната. Тялото ми трепереше, когато видях не друг, а Хари да стои пред мен с ядосан вид.
Веднага изпитах неописуемо чувство на радост при вида му.
Боже, той беше гледка за ранени очи.
Хвърлих се в силната му рамка, обвивайки ръце около кръста му и скревайки лицето си в меката материя на тениската му. Моментално се почувствах облекчена в секундата, в която го докоснах, чувствайки се благодарна за този момент. Миризмата на тениската му ме вкара в отпуснато състояние, защото донасяше усещане на познато.
"Уоу Стайлс, не знаех, че е твоя." Чух как пияният мъж каза в милост.
Излязох от плата на тениската му и погледнах пияния мъж, който седеше на пода с вдигнати ръце, за да се предаде. Той буквално изглеждаше, сякаш е видял призрак, само като гледаше към Хари. Сълзите все още бликаха по лицето ми и тялото ми все още трепереше, сякаш температурата му беше паднала драстично.
"Помислил си си шибано грешно!" Викът му беше приглушен за мен, докато ухото ми беше притиснато към гърдите му, чувайки успокояващия звук от биенето на сърцето му.
"Пич, не знаех. Съжалявам, човече." Каза той търсейки съчувствие.
"Не ме наричай пич, по дяволите! Дори не знам кой по дяволите си ти!" Извика той, отдръпвайки се от мен и тръгвайки към човека на земята.
Хари се наведе и хваща плашещия мъж за яката на тениската му, издърпвайки го горе агресивно и удряйки го в стената.
Почти същото нещо, което мъжът направи с мен.
"Мислиш, че можеш да влезеш тук и просто да я грабнеш така?" Промърмори му Хари, като държеше тениската на мъжа свита в побелелия си от стискане юмрук.
Хари повдигна ръката си и я притисна към страната на главата на мъжа. С едно насилствено движение той удари главата му в машината за сушене на ръце. Извиках от насилието и извърнах глава в рефлекс. Тялото ми продължаваше да трепери неимоверно. Обърнах глава обратно уплашено, когато виждях как Хари повдигна ранения мъж от земята и го хвърли в една от кабинките в тоалетната със стиснати зъби и изражение на чиста ярост на лицето си.
Хари застана пред кобинката и извади пистолета си от колана си, преди дори да мога да мигна. Въздъхнах, когато той насочи пистолета към кабинката и стреля без никакво колебание. Силният звук беше оглушителен в малката тоалетна и имах чувството, че щях да повърна.
Тишината изпълни помещението и аз се чувствах сякаш душата ми беше напуснала тялото ми от всичко случило се през последните двадесет минути. Видях белият метален сешоар за ръце с кръв навсякъде около ъгъла, която капеше по земята.
Хари замръзна за момент, преди да пъхне пистолета обратно в черните си дънки. Той обърна глава към мен, прокарвайки ръка през косата си. В момента, в който очите му срещнаха моите, те избледняха от тъмнината, което някога имаха и се върнаха обратно към яркия изумруд.
Чертите му омекнахо и той тръгна към мен, хващайки ме за кръста и притискайки тялото си в моето в прегръдка. Тялото ми се разтопи в неговото и аз оставих сълзите да се стекът по лицето ми, докато се обграждах с ръцете му.
Това беше вторият път в рамките на три дни, в който Хари ме прегръщаше, но дори не се чудех за това в момента, защото бях толкова разстроена. Всичко, което знаех беше, че той беше тук, когато имах най-голяма нужда от него и каквото и да се случеше, щях да съм му вечно благодарни за този момент.
Дишането му беше спокойно срещу моите бързи вдишвания и поне веднъж се чувствам в безопасност.
//
Хей, хора! Малко тъмна глава, но имам предвид, това е тъмна книга.
Кажете ми какво вие мислите за главата!!🖤
//
Авторска Бележка:
Здравейте! Искам само да кажа, че преди няколко дни качих новата си книга "A Million Isn't Enough". Ако искате можете да я погледнете в профила ми, ще значи много за мен! Благодаря ви! ❤