In The Name Of Love- yoonmin

"За разлика от нея, Джимин не бе борец..."

(Случайте песента за повече настроение. Благодаря предварително ^^)

30.09.2016г.

Сеул, Южна Корея ( 13: 24 p. m)
........................................................................

Беше спокоен съботен следобед.
Слънцето грееше приятно,
небето бе ясно и изчистено, а от време на време подухваше и слаб, студен ветрец.
Това някак си бе доста необичайно и странно, имайки предвид, че в последно време, температурите навън бяха спаднали дотолкова, че никой не предполагаше, скоро пак да се оправят.
По пътищата все още се забелязваха локвите, оформили се заради вчерашната буря. За щастие обаче нямаше по- големи щети.
Явно забелязали това, хората сякаш бързаха да се възползват от почивката си, решени да прекарат малко време на свеж вездух.

За сметка на тях обаче, Джимин беше доста далеч от това понятие.
Още от сутринта, оранжевокосият не бе в особено добро настроение.
Лесно се дразнеше, дори и за най- дребните неща,а това не бе типично за него.
Може би, всичко се дължеше на факта, че момчето просто нямаше какво да прави.
По начало той въобще не харесваше бездействието,защото по този начин, малко или много се унасяше в размисли.
А в момента наистина не му се искаше да мисли толкова над някои неща,които и без друго не му оставяха спокойствие в последно време.

И така, прекарвайки часове в пълен мързел, Джимин вече усещаше парещата си нужда да излезе замалко навън. Просто трябваше да се махне от тази къща и то час по- скоро, иначе щеше да полудее напълно.
Но нямаше как.
Момчето все още не бе опознало толкова добре някои от новите части на Сеул и възможността от това да се изгуби в този немалък град, не бе никак малка.
Въздъхвайки отчаяно, оранжевокосият тъкмо бе готово да се предаде на съдбата си, когато внезапна идея не порази ума му.
Ами да, просто щеше да се обади на Мирабел.
Как въобще не се бе сетил за това по-рано!?
Тя със сигурност щеше да иска да излязат.

Намирайки бързо номера ѝ в контакти, Чим не се колеба много преди да натисне зелената слушалка, която се подаваше на екрана му.

Първоначално момичето не отговаряше и Джимин остана леко разочарован от това.
Мирабел бе последната му надежда за избавление.
Трябваше да му вдигне, нямаше как иначе.