In The Name Of Love- yoonmin

" - ...те никога няма да си тръгнат...''

( Слушайте песента за повече настроение. Благодаря предварително ^^ )

13.10.2007г.

Сеул, Южна Корея

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Какво бе болката?

Въпрос съдържащ в себе си хиляди значения и отговори.

Дали бе нещо временно, оставящо след себе си само спомена за някогашната тъга и разочерование, или нещо много по- дълбоко, нещо много по- дълготрайно.....

Всеки човек бе изпитвал болка в живота си, дори и в най- минимални количества.

Всеки бе претърпявал моменти на спадове и унижения, моменти на загуби.

Досега, в живота си, Парк Джимин никога не бе изпитвал болка, поне не и толкова силна.

Винаги, когато имаше проблем, родителите му бяха там, за да му помогнат, за да унищожат пречката заедно и естествено да продъжат напред към по- добро.

Но най- важното бе, че те бяха заедно в това....

.....до момента, в които родителите му просто не си тръгнаха.

Сега Джимин имаше проблем, а бе сам срещу него....или поне така се чувстваше.

Този път нямаше онази твърда упора, на която разчиташе винаги....този път трябваше да се справи сам с проблема, независимо колко трудно бе това за него....

================================================================================

Определено денят, в който малкият Парк Джимин видя как телата на родителите му отиват на три метра под земята, бе един от най- ужасните, най- травмиращи и болезнени дни в живота му.

Никой в живота си никога не би могъл да е готов да претърпи такава загуба, още по- малко и самият Джимин.

Кой би предположил, че това дете, което имаше перфектните родители, семейство и като цяло живот, би загубило всичко за толкова малко време.

Голямата ирония в случея обаче бе, че самото погребение, съвпадаше с рожденният ден на малкия Чим.

На тази дата той трябваше да се чувства специялен и обичан.

И Джимин наистина се чувстваше така.

До момента, в който цялата прекрасна картинка не се развали.

Перфектните родители, за които всеки спокойно можеше да завиди, вече ги нямаше. Перфектното семейство, което всеки искаше да има, вече не бе същото. А перфектният живот, е, той също се беше разпаднал на парчета.