In The Name Of Love- yoonmin

" Защото ти беше нейната най- голяма мечта"

( Слушайте песента за повече настроение ^^)

16.09.2016

Сеул, Южна Корея  ( 19: 43 p.m)
………………………………………………....
Беше тежка вечер.
Доста при това.
Сякаш всичко нарочно стоеше нагоре с краката, и нищо не бе на мястото си.
Като че ли светът се бе побъркал.
Повече от нормалното.
И това меко казано дразнеше, не, по-скоро ядосваше Юнги.
Много при това.
Горкото момче, цял ден бе толкова умислено и унило, че не допускаше никой до себе си.
Повече от обичайното.

По начало, още от сутринта нещата при него тръгнаха на зле.
Остатъка от махмурлука, който го бе сполетял миналия ден, макар и по- слабо, все още не бе оставил напълно момчето.
Честно казано това бе напълно характерно за него.
Винаги се получаваше така когато пиеше - дори дни по- късно, не можеше да се отърве напълно от главоболието и болките в тялото си.

Като оставим настрана досадните учители, както и непрестанните капризи на 'гаджето му', които по- скоро допълнително дразнеха Мин, отколкото го разсеиваха от проблемите му, нещата не бяха съвсем розови.

И не, нямаше предвид мащехата или семейството си, отдавна бе свикнал с напрягащата атмосфера там.

Далеч не бе това.
Самото нещо бе доста по- емоционално и доста по- лично.
Доста по-колосално, ако щете.

По- скоро така нареченият 'ефект на изненада' сякаш бе облъчил съзнанието му, карайки го почти цял ден да изглежда като втрещен и неадекватен.

Не, че нещо, но дори и в най- смелите си мечти не беше подозирал, че щеше да му се случи нещо такова.
Даже напротив.
Реално погледнато, ако до миналия ден някой му беше казал, че щеше да го види отново, и то на живо, Юнги би го спукал, не, пребил от бой.

Но се случи.
Видя го отново.
Та дори и нещо повече.
Той го видя.

Да, точно така- него, онова момче...
Онова, макар и вече пораснало, оранжевокосо момче, за което се бе надявал толкова много време.

Вече си бе тук.
Вече си бе вкъщи.
Още от както го съзря сутринта, още от както погледът му го засече, при влизането му в класната стая - той го позна.
Позна го без дори да се замисля, или чуди.
Не му трябваше време да се главозамайва, защото знаеше, че неговият, да точно така, неговият Джимин е там- отпред, на няколко нищожни метра разстояние.