In The Name Of Love- yoonmin

"... въобще не предполагаше в какво всъщност се въвличаше..."

(Слушайте песента за повече настроение....^^)

09.10.2016г. 

Сеул, Южна Корея

................................................................................................................................................................

Една седмица.
Беше минала точно една седмица откакто слуховете относно Джимин започнаха бавно да разрушават живота му.

Имайки предвид колко всъщност издържаше една такава клюка в училище, оранжевокосият нямаше големи мисли, че цялото това нещо щеше да продължи още дълго.

Макар да не бе минало чак толкова много време, нещата скоро трябваше да започнат да се раздухват... нали така?
Защо тогава като че ли всичко се задълбочаваше все повече и повече с всеки изминал ден?

Оранжевокосото момче си нямаше и бегла представа кой по дяволите бе пуснал тази изключително долна и тъпа шега, но определено щеше да се зарадва да си поговори на дълго и на широко с въпросния човек.

За жалост много от учениците в гимназията вярваха в глупавата клевета, открито позволявайки си да се гаврят с Джимин.

Честите подвиквания в коридорите, непрестанните шушукания по негов адрес, та дори и беглите високомерни погледи, които младия Парк усилено се правеше, че не забелязва - мачкаха и малкото му останало достойнство, изравнявайки го напълно със земята.

Понякога това нетърпимо положение му идваше в повече, карайки го да се замисли над това дали да отвърне на удара поне веднъж.
Но нещата бързо пропадаха когато реалността отново го удряше в лицето, напомняйки му, че той всъщност бе никой тук.

Може би, ако не бе 'новият ученик' или поне имаше сигурно рамо, на което да се опре, Чим щеше да се защити.

Но нещата не винаги стоят така както на нас ни се иска, а в случая на оранжевокосия-  никога.

Не го разбирайте погрешно, компанията на Мирабел наистина му помагаше.
Момичето винаги бе плътно зад него, като дори след случилото се тя не го остави нито за миг. Повярва му без да се замисли и го подкрепи.

Помагаше му с каквото сметнеше за добре, като често се опитваше да го защити от останалите ученици, които се опитваха да го наранят по всевъзможни начини.
И макар да не бе искал помощта ѝ, Джимин беше адски благодарен, че я има. Сякаш имаше по- голяма сестра, която да се грижи за него.