In The Name Of Love- yoonmin

" - Знаеш, че ще се върнат...винаги го правят...''

( Слушайте песента за повече настроение. Благодаря предварително ^^ )

29.09.2007г.

Сеул, Южна Корея ( 05:38am )

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Хладна и леко ветровита утрин бе обгърнала пустите Сеулски улици.

Слънцето, което тъкмо се показваше на хоризонта, галеше с първите си лъчи, покривите на къщите и сградите.Навсякъде цареше тишина и спокойствие, като на моменти се чуваше само и единствено шепота на лекия есенен вятър, който сладко подухваше клоните на някое самотно и отдалечено дръвче.

Всичко живо спеше, всичко живо си почиваше, никой не бързаше за никъде, особено в този така ранен за хората час.

Изключение обаче правеше едно семейство,което бе станало, много преди слънчевите лъчи да озарят небето. Причината за това ранно ставане бе едно много особено пътуване, за което се готвеха членовете на семейство Парк, или поне по- голямата част от семейството.

Господин и госпожа Парк, които всъщност и заминаваха, бяха управители на верига търговски магазини в цялата страна.

Работата им често се свързваше с пътуване до близки и далечни места, с уреждането на нови икономически и приятелски връзки, както и с търсенето на все нови, и нови съдружници.Бизнесът им бързо процъфтяваше.

Все повече хора искаха да използват продуктите на компанията, а това носеше, както допълнителна слава, така и допълнителен стрес и тревоги, и на работниците, и на самите шефове.

Въпреки натоварения си график двамата родители винаги се стараеха да намират време за единствения, и най- важен човек в живота им, а именно техният син- Парк Джимин.

Джимин бе кротко,добро и лъчезарно дете, с усмивка, чиста като на ангел и душа, по- красива и добра от на когото и да било друг човек. Никога в живота си не бе лишаван от нищо, но това не означаваше, че бе разглезен, даже бе точно обратното.

Но, нека се върнем обратно в онази леко мразовита и влажна сутрин, когато и двамата родители заминаваха далеч от сина си.

Напрежението се бе олегнало в обстановката, а това не бе никак добър знак.

Тревогата, която бе обзела всеки един член на семейство Парк, бе заради факта, че майката и таткото на Чим, за първи път трябваше да пътуват заедно извън Сеул, за по- голям период от време.