In The Name Of Love- yoonmin

" - ...докато има някой, на който да държи, ще се върне..."

(Слушайте песента за повече настроение..Благодаря предварително^^)

14.10.2007г.

Сеул, Южна Корея

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Хладно и леко ветровито утро, бе обгърнало мрачната Сеулска столица.

Приятната, макар й ранна утрин, бавно пробуждаше всичко живо навън, карайки хората да се заловят със задълженията си.

Почвата, макар студена и леко влажна, заради проливният дъжд излял се по- рано през нощта, както и небето, което до преди няколко дни бе изпълнено със светлия си, наситен цвят, сега бе потънало в малко по- тъмен нюанс на синьото, също предупреждаваха жителите, че деня няма да бъде така топъл и свеж, както досега.

В момента обаче, това нямаше значение...не и когато ставаше въпрос за нещо много по- важно...

Сега по- голяма тежест имаше нещо друго, или по- скоро някой.

А този някой не беше кой да е, а самият Парк Джимин.

Питате се какво ставаше ли?!

Отговора бе прост.

А именно, че след смъртта на родителите си, малкият, непълнолетен Джимин,нямаше как да остане да живее сам, затова и трябваше да отиде при някой свой роднина, поне до навършване на пълнолетност.

И тъй като всички останали негови близки, не можеха да поемат отговорността, да се грижат за малкото момче, тази задача се падна на леля му.

Добрата новина в случея бе, че двамата нямаха против да останат заедно, даже напротив, обожаваха компанията на другия.И въпреки, че не се виждаха кой знае колко често, двамата просто имаха една специялна връзка помежду си, която не можеха да обяснят с думи.

Проблемът тук обаче се явяваше в това, че Ким Чо Хее, всъщност живееше не в Сеул, а във Бусан.

И тъй като целият й съзнателен живот, заедно с работата и приятелите бяха там, бе почти невъзможно, тя да остане да живее в Сеул, запостоянно.

Така че, единственият наличен варият за момента бе, тя, заедно с племенника си, да останат да живеят в Бусан.

Точно и затова, в момента двамата, приятно придружени от най- добрият приятел на Джимин, а именно Юнги, търпеливо чакаха идването на полета си на главното летище.