In The Name Of Love- yoonmin

"...Никога не ми се беше случвало да забравя нещо... ''

(Слушайте песента за повече настроение.... ^^).

05.10.2016г.

Сеул, Южна Корея (11:12 a.m)
........................................................................

Беше тихо.
Никакъв звук не се чуваше в празния коридор вече близо час.
Единственото нещо, което създаваше впечатление за ритъм, бе стенният часовник, чийто стрелки се местеха непрестанно. Дразнещото им тракане спокойно можеше да подлуди човек или поне да го изкара извън всякакви нерви за по-малко от секунда.
За Чо Хее обаче, нещата не стояха съвсем така.

В момента жената сконфузно се бе настанил на един от столовете в чакалнята на Сеулската частна болница, нетърпеливо чакайки момента, в който щеше да бъде приета при новия си лекар.

Може би нещата нямаше да ѝ се струват толкова откачени, ако в последната минута не ѝ бяха съобщили, че сменят назначеният ѝ дотогава доктор с нов такъв.

Потропвайки нервно с крак по пода на чакалнята, жената въздъхна  при мисълта, че стоеше там вече почти час.
Ако не влезеше в кабинета на въпросният лекар скоро, имаше чувството, че щеше да полудее по- бързо, отколкото да премахне шибаният тумор в мозъка си.

Заравяйки лице в длани, жената сковано се облегна на привидно удобното кресло, в което бе седнала,а насеченото ѝ дишане можеше да се чуе и с просто ухо.

Прокарвайки леко треперещите си ръце през тъмнокафявата си коса, която бе вързана на доста нескопосана опашка, Чо Хее си наложи да запази самообладание за момента.

Може би, ако не се чувстваше толкова зле психически нещата щяха да бъдат друго яче, но уви не бе така.

Неусетно потъвайки в леко грапавата материя на коженият фотьойл, жената въздъхна за пореден път днес, примирявайки се с мисълта, че явно нямаше да напусне скоро тази болница.

.......................

Не много по- късно, познатата бяла врата на лекарския кабинет най- накрая се отвори, като отвътре излязоха два силуета. Единият явно принадлежеше на въпросният 'нов' лекар, а другият бе пациентът, който сега изпращаше.

Отразила внезапното движение, Чо Хее припряно стана от мястото си, поглеждайки към медицинското лице пред себе си.