In The Name Of Love- yoonmin

" - Липсват ми...толкова много.''

(Слушайте песента за повече настроение^^)

13.09.2016г.

Сеул,Южна Корея (13:20pm)

................................................................................................................................................................

Какво нещо бе живота...?!

В един момент можеше да те накара да забравиш всичките си тревоги и проблеми,опианявайки те до такава степен,че да ти помогне да се почувстваш специален,обичан, да те накара да повярваш в себе си, в съществуването си...

В следващия нещата можеха да се объркат трайно...щастието, красотата,всичко хубаво на което някога си се радвал, можеше да загуби смисъла си само за няколко секунди.

Уникална бе тази сила,която правеше нещата да бъдат такива.

И младият Парк Джимин го осъзнаваше.Или си мислеше,че го осъзнава.

До момента,в който тази неуписуема сила,наречена съдба,не го прехвърли рязко от единият,на другия полюс.

Всичко бе толкова перфектно, и момчето не можеше да желае повече от това,което има...

Докато всичко не приключи,в деня,когато разбра,че трябва да се върне обратно в Сеул...

И ето,че чак в сега Джимин сякаш можеше да осмисли добре истината,която се криеше зад тези думи.

Но нека не увъртаме повече,хм!?Нека се върнем обратно в реалността,където беше и самият Чим..

В момента двамата с леля му се намираха на летището в Сеул...

Въпреки че полетът им бе пристигнал преди броени минути,двамата просто искаха да се приберът,колкото се можеше по- скоро.

Това щеше да стане и по- бързо,ако охраната на летището не ги бе задържала по простата причина,че се бе получила грешка с един от куфарите на оранжевокосия.

Просто чудесно.

Не стига,че беше повече от уморен от този три часов полет,ами и на всичкото отгоре през цялото време някакво дете на мястото зад него не спря да му рита седалката.

Принципно Джимин обожавеше малките деца, също така и те много го харесваха,но това малко изчадие сякаш нарочно му скачаше по нервичките.

Може би това,както и факта,че от няколко дни не можеше да спи пълноценно,заради притесненията около цялото това нещо с леля му и приместването, забележимо се бяха отразили върху настроението му,правейки го по-раздразнителен отколкото всъщност бе.