In The Name Of Love- yoonmin

" - ...той не е сам...''

( Слушайте песента за повече настроение )

11.10.2007г.

Куанджу, Южна Корея

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

- Отново Ви благодаря, господин Уанг... надявам се съдружието ни, да е от полза , както за вашата, така и за нашата компания..- каза въодушевено г-н Парк, събирайки разпръснатите си документи от продълговатата, вече празна маса.

- Сигурен съм, че нещата ще потръгнат и за двама ни!- отвърна удовлетворено въпросният мъж.

- Аз също.... до няколко дни ще ви пратя и документацията!- съобщи накрая Хюн- Шик, покланяйки се запоследно на по- възрастния мъж.

Излизайки от помещението,той бързо се насочи към изхода, готов най- накрая да напусне, тази така задушаваща и препълнена с хора компания.

Времето навън обаче не бе много приятно. Тъмни облаци бяха покрили прекрасното синьото небе, студеният вятър подухваше все по- често и по- често, а земята бе леко влажна, заради проливните дъждове, които се бяха изсипали по- рано през деня.

Виждайки това, г-н Парк въздъхна.

Той знаеше, че приближава ужасна буря, но въпреки това трябваше да се върне час по скоро в Сеул. Нищо не можеше да го спре да се върне обратно вкъщи, най- малко някаква си буря, която сигурно скоро щеше да отмине.

================================================================================

Вече събрали багажа си, дамата съпрузи бързо се качиха в колата си, готови да потеглят за летището, а оттам за дома си.

Едри капки дъжд обаче започнаха да падат от небето. Явно щеше да завали силно, но това нямаше значение в момента.

- Мислиш ли, че Джимин е добре?- попита след кратко мълчание г-жа Парк, не откъсвайки погледа си от пътя.

- Що за въпрос е това, скъпа?!- попита леко учудено мъжът й -Той е умно момче, вярвам, че би се справил с всичко!- съобщи уверено той, като твърдостта в гласа му ясно показваше, че явно бе сигурен в думите си.

- Ами, ако му се е случило нещо лошо?!- възкликна притеснено жената -Хюн Шик знаеш, че няма да си простя, ако му е станало нещо...Божичко, знаех си, че не трябва да го оставям сам!!- започна да се паникьосва г-жа Парк, а сълзите вече явно започваха да се образуват в очите й.