In The Name Of Love- yoonmin

"Макар и толкова млади, двамата бяха изградили силна връзка помежду си..."

(Слушайте песента, за повече настоение^^)

16.09.2016г.

Сеул, Южна Корея ( 08: 30 a.m )
.………………………………………………...
Трудно бе да се опише колко неудобно и неловко се чувстваше Джимин през остатъка от часа си.
След случката с онова момче, той сякаш беше ефектиран и поради някаква незнайна причина едва успя да отговори на учителката, която всъщност се оказа и негов класен ръководител.
След преминаването през краткото представяне пред остатъка от класа, което включваше най-обобщена информация за себе си, Чим най- накрая бе свободен да седне.
Изборът на място обаче не бе голям и момчето се видя принудено да се настани на единствения свободен чин, някъде назад в края на едната редица.

За момента учителката само представяше себе си и предмета, по който преподаваше, или най- просто казано нямаше нищо по- важно, което да правят за часа.
Оранжевокосият обаче знаеше, че първото нещо, което можеше, а и трябваше да направи бе да обърне пълното си внимание към учителя отпред, още повече, че беше закъснял с десет минути.
И той наистина опитваше.
Или поне си мислеше, че опитва.
Но нещо вътре в него така и не му позволяваше да го направи. Полагаше максималните си усилия да се концентрира, но не можеше.
Случката с момчето от по-рано, сякаш го беше отнесла в друг свят. Нещо в него потрепна, когато видя очите му. Толкова красиви, но в същото време и дълбоки. Все едно можеше спокойно да потъне в тях.
От друга страна сякаш за част от секундата му се стори, че ги бе виждал и преди.
Знаеше, че сигурно приличаше на пълна откачалка отстрани.
Все пак не можеше да го познава, щеше да си спомни, ако бе така, нали!?
Но въпреки всичко, някъде, дълбоко в себе си той бе убеден, че е така. Наречете го шесто чувство, но наистина можеше да се закълне, че тези очи, тези сини очи, беше виждал и преди.

Отнесен в размисли, Джимин буквално подскочи на мястото си, когато вратата на класната стая се отвори отново, като че ли с трясък, а през нея не влезе.... момиче!?
Тъмнокоса, слаба фигура, на пръв поглед не много по- висака от него спря на място, когато се оказа на няколко сантиметра разстояние от учителката им.
Тежкото дишане, както и леко зачервените ѝ бузи,подсказваха на Чим, че тя всъщност бе тичала дотук.

- Госпожице Мирабел! Мога ли да знам причината, поради, която си позволявате да закъснявате за часа ми!? - попита учителката, опитвайки се да задържи строгостта в гласа си, но не много успешно.
- Аз...съ- съжалявам... за за- закъснението... - отвърна само въпросното момиче, опитвайки се да си поеме правилно въздух между думите.
- Ах, какво да ви правя!?- възкликна леко уморено жената, поклащайки  глава настрани. - Сядайте си бързо на мястото, но подобни неща да не се повтарят! - каза примирено тя, усмивката отново намерила си място на лицето ѝ.
- Обещавам! - потвърди уверено момичето, насочвайки се право към чина си.