In The Name Of Love- yoonmin

"- Моля те...върни го обрано при мен...имам нужда от него...''

(Слушайте песента за повче настроение^^)

14.09.2016г.

Сеул,Южна Корея (21:28pm)

================================================================================

Тежката и сравнително мрачна есенна вечер се бе налегнала над хората и като цяло живота в Сеул.

Приятната тишина,която изпълваше улиците,макар и необичайна за вечно оживения град,бе факт.

Всеки се бе прибрал на топло в дома си,включително и новопристигналите- Парк Джимин и Чо Хее.

Днешният ден обаче не бе никак лек и за двамата.

По-възрастната жена цял следобед бе заета с документи и различни ангажименти относно работата си,поради факта,че от близо седмица не можеше да се концентрира добре върху задълженията си, бе съвсем назад от графика,който следваше.Напрежението също бе доста голямо,имайки предвид колко отговорности бе поела.

Но кой можеше да я вини?!

Цялата изминала седмица бе една от най-напрягащите в живота й,а и цялото това нещо с преместването и Джимин също не я улесняваха много.

За сметка на нея,племенникът й цял ден се бе разправял с пре-декориране на стаята си в такава,която поне малко да отговаря на годините му.

За момента повечето неща бяха оправени и оставаше само да пристигнат на адреса им.Но въпреки това,занимавката коства много от времето му,имайки се предвид,че документите относно преместването обратно в старото му училище в Сеул, също не бяха напълно удобрени и трябваше да чака допълнително,за да му изпратят специално писмо от комисията на гимназията.

Честно казано, главата го наболяваше от толкова много поръчки и глупости,а и настроението му като цяло не беше много добро.Откакто се върнаха в Сеул,нещата не вървяха много добре.Поне според него.

Липсваше му Бусан.Липсваше му къщата им там.Липсваха му приятелите.Като цяло нямаше нещо,което да не го привлича обратно там.

Нищо освен леля му.

Знаеше под какво напрежение беше тя,затова се бе решил да й помогне с каквото може,спестявайки мрънкането за себе си.

Просто трябваше да изчака.

Да изчака всичко да премине,за да може да се върне обратно към нормалния и спокоен живот,далеч от това място.Надяваше се нещата да минат добре,за да си тръгнат час по-скоро. Все пак нямаше да останат завинаги тук,нали?