In The Name Of Love- yoonmin

"Без него,сякаш той не бе същият човек.''

Макар и тайно се надяваше,че един ден по-малкото момче ще се появи пред вратата на къщата му,с неговата сияйна усмивка и блестящи очи, съобщавайки му,че отново ще бъде до него.Че всичко щеше да е както преди...отново двамата...заедно.

Телефона му винаги бе под ръка,в случай,че той звъннеше или пратеше някакво съобщение.А пощата,която бе адресирана до семейството му,винаги се проверяваше първо от него.

Така той живя в очакване близо три години.

Минаваха дни,седмици и месеци...,но той така и не му се обади,така и не му писа...така и не го потърси.

Колкото и да проверяваше, там просто нямаше нищо...

С времето надеждата вътре в Юнги също бе избледняла.Постепенно той спря да очаква,че ще се случи нещо,решен,че е време да продължи напред.

Може би това беше и периода,в който младото момче се бе променило изцяло.

След като минаха три години от заминаването му, проблемите заляха синьокосия като топъл душ.

Баща му се бе оженил повторно.

И тъй като истинската майка на Юнги бе починала одавна,по-възрастният бе решил,че ще е най- добре за всички,ако се бракосъчетае отново.

Дотук нямаше нищо нередно...,но когато въпросната жена,която бе станала новата ,,майка'' на ментавокосият, се появи пред него,със всичките нейни предрасъдаци и самонадеяност, по-младият не успя да я изтърпи и седмица,преди да я е намразил напълно.

Накратко тя обичаше да контролира всичко в околността си,третираше по-нисшестоящите от нея като слуги,без да се интересува от тях,беше прекалено претенциозна и надута, но преди всичко тя мразеше да греши.

Обрато на нея,като по-свободолюбива личност,Юнги често не спазваше наложените изисквания и граници.Правеше това,което искаше,впускайки се към неизвестното с главата напред.

Това меко казано дразнеше мащехата му,до мозъка на костите й.

Поради това омразата им стана не само обща, но и се засили до толкова,че им бе трудно да стоят в едно помещение заедно без да се избият на петата минута.

С времето нещата ставаха все по- зле.

Баща му,който бе собствиник на една доста голяма фирма, пожела да завери наследствато,което притежаваше фамилията му на единственият си син,за да може той да продължи работата дори след смъртта на по-възрастния.