И така докато в един момент, трудът й започна да се отплаща.
Племеника й намери нови и добри приятели,социализираше се повече, приемайки обстановката около себе си. Кошмарите и честите безсъници ставаха все по- редки, докато накрая просто не изчезнаха. Двамата отново бяха щастливи....
И така до този ден.
Ден, в които сякаш всичко, което бе градила не рухна под краката й.
Определено факта, че трябваше да остави приятелите, дома и любимата си работа, доста я подтискаха и разтройваха, но не това бе проблема....определено не и това...
Чудите се какво ли?
Отговорът бе прост..., а имено, това как се очакваше да съобщи на Джимин, че те трябваше да заминат за Сеул, колкото се можеше по-скоро...
Ситуацията бе повече от банална.
Нима отново щеше да се случи?!
Нима отново щеше да накара по-малкият да страда?!
Та той бе щастлив.Харесваше новия живот, който имаше.
Коя бе тя, за да разбива неговото щастие?
И точно когато си зададе този въпрос, думите на най- добрата й приятелка, пронизаха съзнанието й като стрела.
,,Без ,,но'',ако той наистина държи на теб, както ти на него, ще дойде с теб...въпреки всичко!''...
Нима Джи-Луу бе права? Нима наистина трябваше да го направи? Да рискува всичко, и да каже на племеника си,че трябва да го заминат?!
През годините тя бе станала негова опора. Двамата си споделяха всичко, не криеха нищо един от друг. Може би това бе и една от причините, поради която се чувстваха толкова близки.
А фактът, че Чо Хее не можеше да има деца, макар и пагубен за красивата жена, още повече пробуди майчинският инстинкт, запечатан някъде дълбоко в нея, карайки го да се задейства, и да защитава Джимин, сякаш бе нейн роден син.
И наистина, тя се стараеше нищо да не му липсва, да получава колкото обич би могла да даде... и знаеше...знаеше, че момчето го оценяваше, въпреки че и двамата не говореха често по тази тема.
Дълбоките размисли, в които бе потънала, бързо бяха прекратени от хлопването на входната врата на първият етаж.
![](https://img.wattpad.com/cover/191963969-288-k903468.jpg)
YOU ARE READING
In The Name Of Love- yoonmin
FanfictionЕдна история, за една истинска любов, която трябва да премине през самия ад, за да покаже на света колко силна може да бъде връзката между двама души.... .................................... - Никога не казвай сбогом, защото да кажеш ,,сбогом'', озн...
"Вече го бе правил веднъж, щеше да го направи отново.''
Start from the beginning