- Ти ли направи всичко това ?
- Дам , все пак до някаква степен мога да готвя.
- Значи онази вечер ме излъга.. - и го замерих с една кърпа която бе близко до мен.
- По внимателно , с това лице знаеш ли колко мацки свалям.. - наистина ли ...! това ли можеше да измисли.
- Тогава за какво съм ти аз..?
- Много добре знаеш , че се шегувам. - все пак си знаех . Седнах до него и започнахме да закусваме , през цялото време мълчахме двамата но телефонът на Дани прекрати тишината.
- Да .. Мамо ще се прибера де спокойно .. Ъмм за събота все още не знам..Офф добре мамо наясно съм , че е партито е утре..ОК до половин час съм си вкъщи..Чао.
- Тръгваш нали..?
- За жалост .. - стана от стола си и тръгнах към входната врата.. Тръгнах след него за да го изпратя и очаквах да ми каже за утрешното парти ..но той явно не искаше да говори за това с мен.
- Чао Тори , след като се оправя ще ти пиша.. - целуна ме по бузата и си тръгна. Отидох към кухнята , вече нямах желание да закусвам и започнах да разчиствам и да измия , всички те прибори. Защо по дяволите не ме покани или поне не ми каза , защо .. Явно ме е използвал , като всичките тези момичета който са минали през ръцете и леглото му. Бях му толкова ядосана , че ми идваше да изпочупя всичко около мен . След като измих чиниите легнах на дивана в хола и си пуснах телевизора , но изведнъж чух , че на входната врата се звънни . Станах и се запътих към нея и какво да видя , тази досада Крис ..уау .. той се е разхубавил след последното но засичане.
- Здрасти Вики.. - колко мразех да ме нарича така.
- Здрасти Крис , защо си подранил..?
- Не се ли радваш да ме видиш , все пак беше лудо влюбена в мен. - можеше само да си мечтае.
- Не не се радвам , очаквах те да дойдеш утре. Много добре знаеш , че не е така.. - той влезе вътре , показах му къщата и стаята му . След което реших да полежа на шезлонга , часът бе някъде около пет вечерта а аз все още лежах там и слушах музика.
...............................
Нямах никаква вест от Дани , абсолютно никаква а останалата част от деня до полунощ прекарах в разправии с Крис. През това цялото време той ме караше да стигам до последната фаза на нервен срив. Затова бях решила да се прибера в стаята си и лежа .. Чаках да стане точно 00,00 за да честитя рожденият ден на Дани , но имаше още няколко минути . Прекарах ги в слушане на музика. Когато настъпи този момент не исках да му се обаждам и затова му писах смс.
- Честит Рожден Ден Дани ,желая то всичко най - хубаво.
Нямаше смисъл да чакам отговор , защото цял ден чаках да ми пише или да ми се обади. Крис влезе в стаята ми и видя изражението ми.
- Какво ти има Вики..?
- Нищо просто ми се спи. - та как мога да му обясня за какво става дума.
- Добре , щом казваш ..искаш ли да хапнем нещо.
- Не не съм гладна.. Искам да легна и да поспя малко ако може..
- Добре Вики , но това не си ти ...има ти нещо ...ако искаш да ми кажеш аз съм си в стаята си . - кимнах съгласително и той излезе от стаята ми а аз се преоблякох . Този път реших да сложа тениска която беше доста доста голяма с надпис Lucky 13 ... обичах тази тениска .. тя ми бе подарена от майка ми ...която беше я купила в доста голям размер и все още я носих. А след нейната смърт , беше и моят прякор в училище. Но това отново ме натъжи и за това реших да легна и да се помъча да заспя.
CITEȘTI
Lucky 13 #Wattys2015
Ficțiune adolescențiСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
Част 24
Începe de la început