This is me

The End?

ГТНБ

&&&&&&&преди две години&&&&

Мина една година от брака ни с Хари. За сега не са се променили много неща. Разбира се, през изминалата година всеки един от нас порасна по някакъв начин. Хари започна да се държи като съпруг, а отношенията ни израстнаха още повече. Обичаме се повече от всякога. Джъстин вече може да ходи и наскоро каза първата си думичка. От тогава не спира да говори. Прилича на чичо си. Като стана дума за Джейсън той си намери приятелка. Не ни е запознал с нея все още, но казва че и това ще се случи.

Тази една година беше най-хубавата в живота ми. С Хари се научих на много неща. От сменяне на памперси до това как да си живея живота. Доста често се замислям.. Ако бях отказала на Хари и бях останала с Камерън дали щях да преживея толкова неща. Мислех дали всичко си е заслужвало? Дали всичко през което минах е било напразно.?

Ето го и отговорът. Не! Нищо не е било напразно. Заслужвало си е всяка сълза която пролях. Сега си имам семейство. Детенце което обичам с цялото си сърце. Хари който е неотлъчно до мен. Всеки ден ми казва колко ме обича което ме прави още по-щастлива.

В началото ми беше трудно заради миналото. Родителите ми се примириха с решението ми. Най-накрая разбраха, че никога няма да променя това което се случи само и само за да бъда с Хари. Ако трябва ще премина през това още веднъж и още, но никога няма да се откажа от това което имам сега.

В момента съм в нашата къща и мама и татко са тук. Те също се промениха много през тази година. Забелязвам, че вече не се карат толкова често. Напротив! Изглеждат по-сплотени от всякога.

Тъкмо подреждах масата когато ми причерня. Какво ми става? Хванах се за стола, едва не паднах.

-Хари! - не съм сигурна дали някой ме чу, но след това не помня нищо.

Когато се събудих Хари беше до мен с разтревожена, но искрена усмивка. Огледах се и видях Джъстин и Джейсън. Най-накрая забелязах и лекарят, който си тръгваше. Джейсън отиде да го изпрати и така останахме само аз и Хари. Има нещо странно в погледа му.

-Хари? Какво стана?

-Бела... Ще си имаме още едно бебче... - каза сякаш изучавайки реакцията ми. Разбира се, че ще се зарадвам, но първото нещо за което се сетих беше как паднах по стълбите само за да се оттърва от бебе. Неговото бебе. Настръхнах при спомените за него.

- Не мисли за това. - посъветва ме Хари, сякаш е прочел мислите ми.

-Трудно е.... Ще си имаме още едно бебче. Това е чудесно Хари, но как ще реагира Джъстин. Не сте му казали, нали?

-Малките деца не разбират... - прекъснах го.

-Напротив! Малките деца разбират повече и от големите. Не знам какво е да си по-големия брат или сестра, но най-вероятно е отговорност която се поема рано или късно. Дали когато порасне ще подходи сериозно към нея?

-Бела не се притеснявай за това... - Хари отново беше прекъснат, но този път от Джъстин, който бързо изтича до мен.

-Мамо... Добре ли си?

-Да, миличък. Всичко е наред просто ми се доспа. - Как да обясня на малко дете, че съм припаднала?- Къде е чичо ти? Защо го остави сам? Иди при него!

-Добре! - стана от краката ми и тръгна да излиза, но преди да го направи каза нещо от което не знаех как да асимилирам. - Искам сестричка.!

-Какво? Чакай, Джъстин! - с Хари отидохме до него. Той го взе на ръце и отидохме в хола. Джейсън си тръгна под претекст, че има среща. Сигурно той му е обяснил нещата. Не съм ядосана, напротив благодарна съм му.

-Защо искаш сестричка? - попита го Хари.

-Чичо каза, че ще си имам братче или сестричка.

-Да, но защо сестричка. Ами ако е братче? - попитах го този път аз.

-Спокойно скъпа! И за това ще помислим! - намигна ми Хари, карайки ме да го ударя по рамото. Джъстин се засмя на случващото се, пораждайки и нашите усмивки. - Ще ни отговориш ли?

-За да ѝ помагам... И да не ми взима играчките. -типично детски отговор. Радвам се, че го прие така. Сигурна съм, че ще бъде добър батко.

&&&&&&&&&Сега &&&&&&&&

Очакванията ми бяха оправдани. Джъстин беше чудесен батко. Вече е на четири, а Дейна на две. Имам си две прекрасни деца. Когато Дейна се роди Джъстин постоянно беше покрай мен и прегръщаше малката си сестричка. До ден днешен не се отделя от нея. Пази я.

Хари също е много щастлив от факта, че си има дъщеричка. Той избра името ѝ. Каза, че ще ѝ отива. Дейна Стайлс... Наистина е така. Но въпреки това, че е момиченце, не спря да пуска не уместни коментари в ухото ми.

Такива от рода "това не пречи да им направим братче", "три за късмет" и още какво ли не. Обичам го.! През всичките вечери когато някое от децата се събуждаше той отиваше при тях. Опитваше се да ми помага всякак. Това, че мисли за мен, продължава да топли душата ми.

Той! Е всичко което мога да искам! Той е всичко което искам! Обичам те, Хари Стайлс.