This is me

Глава 67

ГТНБ

Цялото ми тяло се скова. Не можех да помръдна. Той е тук. Някак си успях да вдигна поглед към фигурата до мен. След като разпознах човека сякаш отново дишах.

-Бела? - каза, но звучеше повече като шепот.

-Д-Джейсън... - успях да се изправя и го прегърнах. Имам нужда точно от това. Някой да м покаже, че му пука за мен. Иска ми се това да беше Хари, но не мога да спра да мисля за думите му.

-Добре ли си? Къде беше толкова време? - дали наистина не знае?

-Х-Хари... не ти ли каза? - едва говорех, защото все още хлипах. Толкова боли, мамка му! Той ме предаде. Вече мисълта да съм сгрешила и да не знае нищо малко по-малко започна да изчезва. Накрая просто беше заменена от.. реалността? Знаел е всичко! За Камерън, за болницата, мола..

-Не. Какво трябва да ми каже?... Бела има ли къде да отидеш? - поклатих отрицателно глава не способна да говоря. - Ела! - подаде ми ръката си, повеждайки ме към колата си.-Какво се случи?

-... М-моля те, н-не сега! Ще т-ти обясня всичко,но н-не мога да... - не успях да довърша изречението  заради сълзите и тази болка в гърдите си.

-Добре, спокойно! Моля те, успокой се. Ще говорим когато ти е по-добре, нали? - кимнах, отново заклещена от мислите си. Минаха няколко минути, без да обръщам внимание на нищо около себе си. Нито мислите, нито околността ме интересуват вече. Сякаш светът спря.

-Пристигнахме. - уведоми  ме Джейсън. Дойде от моята страна и ми помогна да сляза от колата. Хвана ръката ми, подсигурявайки се че няма да припадна. Бяхме пред някаква сграда. Когато влязох ме се качих е на втория етаж докато той не отключи една от вратите.

Щом влязохме ме покани да седна на дивана и отиде някъде. Аз се загледах в снимките от витрината на един от шкафовете. Имаше и една снимка на Хари с Джейсън и нашето детенце.... "Той си няма майка!" думите му отново си проправиха път към умът ми...
Нямах сили за нищо друго просто заплакох и се се свляках на пода.

Защо? Защо трябва да се държи така с мен? Все още в мен има две страни. Едната страна ми е като опора, казвайки че не знае истината. Ако знаеше всичко нима щеше да каже всичко това? Но другата страна веднага нанася своя удар с въпроса... Ами ако е истина? Ако никога не ме е обичал? Ако е помогнал на Камерън с плана си?

-Бела? - усетих как две ръце ме вдигат и след това ме оставят да легна на дивана. - По-добре ли си?

-Не, не съм. Не съм нито добре, нито по-добре... Защо? Защо трябваше да се случи точно на мен? С какво го заслужих? - отново започнах да хлипам, едва поемайки си въздух.... Джейсън ме прегърна, правейки успокоителни кръгове на гърбът ми.

-Ще ми разкажеш ли?.. Обещавам, че няма да те съдя за нищо. Напротив! Ще ти помогна. - благодарна съм му за всичко,дължа му поне обяснение... Изправих се от прегръдката му и го погледнах в очите. Миг по-късна цялата ми увереност се изпари, спомняйки си всичко което се случи. Но въпреки всичко започнах да разказвам....