This is me

Глава 75

ГТНБ

След като Хари си тръгна се сриннах. Чувствах се ужасно. В главата ми все още се въртяха думите му. Беше прав не съм никаква майка. Заболя ме щом го каза, но болката  беше нищо в сравнение с това което изпитах след това. Когато каза, че има доверие на Камила, но не и на мен.

Знаех, че няма да реагира добре, но... Не очаквах това. Мислех си, че поне ще ме погледне в очите. Или ще се опита да ме изслуша, но не. Той го каза точно, ясно и кратко. Всичко свърши.... Ще излъжа ако кажа, че не му повярвах. Вярвам му. И боли, мамка му!

Казах на Джейсън, че искам да остана сама. Но вече не съм сигурна в избора си. Имам чувството, че ако остана още малко сама в тази стая ще полудея. Сякаш мислите ми са решили да ме погубят. Явно не знаят, че Хари вече го направи. Две думи! "Всичко свърши"..

Някой почука на вратата и след това влезе. Мислех, че е Джейсън. Но не беше. Когато погледнах към човека минал през вратата сякаш мислите ми бяха отблъснати и на тяхно място се настани друго. Необходимостта. Нуждата от нещо. От него. Имах нужда да го прегърна, да го целуна и да поплача на рамото му. Но знам, че не за това е дошъл....

-Хари?

-Искам да ми разкажеш всичко! Искам да разбера какво се е случило, какво си преживяла и как си се спасила. Какво общо има Камила? Какво е искал той от теб? Искам да знам всичко! До най-малката подробност.! - кимнах.

-Т-той ме отвлече. Исках да избягам и да се махна от там. Да бъда възможно най-далеч от него Да бъда с теб и нашето дете. Искаше от мен нещо невъзможно.... Искаше да бъдем семейство. Да избягаме с него в друга страна и да си купим къща. Да имаме деца. Но плана му имаше пропуск. Аз не го исках... Хари обичам те! Нищо не успя да го промени и не може! Нямаш си и на представа какво изпитвах когато онзи беше покрай мен. Заради него се опитах да се самоубия! Но не успях, така се срещнахме в болницата. Исках още тогава да бъда в твоите прегръдки, но не можах. Т-той ме видя и се ядоса. Не успях да понеса това което се случи после. Чувствах се сякаш... Сякаш те предавам. Мислех си, че по-зле няма на къде, но прибързах. Заради него аз направих нещо което никога няма да си простя, Хари!.. Никога.

-Бела... - прошепна той. Доближи се до мен и изтри една от сълзите ми. Бих казала, че нямаше смисъл тъй като на нейно място веднага се появи друга, но когато ръката му докосна лицето ми през мен премина вълна на облекчение. - Той... Нарани ли те? По някакъв начин?... - кимнах.- Как.?-все още мълчах. Не знам какво ще последва и честно казано не искам да разбирам. Искам просто да бъда отново до Хари. - Отговори ми!

-Д-да! - прошепнах.

-Как? - настоя да узнае.

-Т-той... Използва ме, Хари... Възползва се от мен...-същата реакция като при Джейсън. Мълчание. Когато се осмелих да го погледна видях гневът изписан на лицето му....

-Какво друго ти направи този...?

-Не знаеш всичко...

-Тогава ми го разкажи. Все още искам да разбера какъв си се измъкнала.!

-Трябваха ми сили. Исках да знам, че този път ще успея да избягам и няма да има шанс да ме нарани още веднъж.... Хари аз бях бременна! - прошепнах и покрих лицето си. - Бях бременна и загубих детето само защото не го исках. Мразех го. Това беше детето на онова чудовище. Неговото дете. Нарочно се спънах по стълбите и паднах, само за да се отърва от спомена за онази нощ, в която започна цялото това нещо...Убих го.

-Убила си детето ви? Т-той.... Какво направи после?

-Полудя. Отново ме използва и изля целият си гняв върху мен. Крещеше, викаше, удряше. Но не му беше достатъчно... Точно тази нощ се реших. Реших, че трябва да се измъкна час по-скоро от там.

-Как го направи? Той не е толкова лесен за заблуждаване. Винаги има хора покрай себе си. Може да е един, но може да са и повече. Ако си спомняш преди да се преместиш, онези двамата.... - спря.

-К-какво? О-онези двамата? Т-те са били хора на Камерън?....