This is me

Глава 40

ГТНБ

Въпросът от който се страхува най-много. Какво има?
Честно казано и аз не знам. Защо всичко се случва на мен?..

Трябва да му кажа. Той е единственият ми приятел, първото ми гадже и ми помогна да приема промените в живота си. Не бива да крия това от него. Погледнах към Хари, който гледаше право към мен. Това ли искаше? Да бъда негова? Да зарежа и нараня най-добрият му приятел?

-....Н-нищо. Просто ми липсваше.- Излъгах набързо. Не ме разбирайте погрешно. Наистина ми липсваше, но не по този начин.

-И ти на мен? Е, изясни ли си всичко?... Всичко наред ли е вече? - кимнах. - Повече не бягай така!

Придърпа ме в прегръдка. Отново забих главата си в гърдите му. Вдишах дълбоко, поемайки аромата му. Не беше познат. Не беше неговият. Погледнах към Хари. Беше стиснал челюстта си.

Гледаше право към нас. Ядосва се, че ме е прегърнал? Кам се отдели от прегръдката и хвана лицето ми в шепите си. Изтри сълзите ми и погледа му се задържа на устните ми. Моля те не ми казвай, че ще ме целуне... Наведе се и разби устните си в моите. Наложи се да отвърна.

Когато се отдръпнах сведох глава. Не трябваше да го прави пред Хари. Вдигнах погледа си и го видях. Изглеждаше.. наранен, ядосан...

-Аз имам малко работа със Камила. Ще се прибера по-късно. - каза, усмихвайки се широко Камерън. Кимнах и те тръгнаха. Но въпреки всичко Хари остана.

-Може ли чаша вода? Имам чувството, че ще се удавя в лъжите ти. - каза ядосано?

-Какво искаш от мен? - попитах го тихо.

-Искам да разбереш, че си само моя. Но вече го знаеш. За това го целуна, нали? - повиши гласът си накрая.

-Не, не е заради това. - отново ли?

-Защо? Защо продължаваш да ме лъжеш? Знам, че ме обичаш! Че не излизам от главата ти. Знам, че всяка вечер преди да си легнеш мислиш за мен. Всяка сутрин се събуждаш, надявайки се аз да бъда до теб. Надявайки се аз да бъда на мястото му. И мога!

-Не, не можеш! Всичко което каза е... лъжа.

-Не не е! Просто не искаш да си го признаеш.!

-И какво ако е така? - започвам да се ядосвам.

-Искам да разбера защо го правиш! Искам да знам защо не искаш да бъде с мен? Толкова ли съм ужасен. - поклатих отрицателно глава. - Тогава какво? Какво те спира?

След думите му се обърнах. Щях да вляза в стаята си и да бъда възможно по-далеч от него. Но не ми позволи. Хвана ръката ми. Не смея да се обърна. Доближи се много близо до мен. Усещам как гърдите му се опират в гърба ми.

Хвана косата ми и я отмести на една страна. Усещам дъхът му на врата си. И най-накрая усетих меките му устни на врата си. Насочи се към слабото ми място. Сякаш краката ми омекнаха. Там през където минат устните му, се разраства пожар. Много добре знае как ми действа. Знае го и се възползва от това. Изведнъж контакта по между ни бе загубен. Отворих очите си и го погледнах. Отново беше ядосан.

-Сега ще ми кажеш ли причината?

-Страх ме е. - казах просто.

-От какво? Никога няма да позволя на Камерън или който и друг да е да те нарани! Ще те пазя от всеки които иска да го направи. Няма да го позволя.

-... А ще ме пазиш ли от себе си? Ще успееш ли? - загледа се в очите ми.

-К-какво имаш предвид? Страх те е от мен?

-Не страх ме е, че отново ще загубя всичко. Че ще ти се доверя и ще ме предадеш! Страх ме е, че няма да мога да спра чувствата си към теб. Страхувам се, че въздействието ти над мен е много по силно от мен. Страх ме е, че ще нараня Камерън. Ако се отдам на това тук. - посочих сърцето си. - Ще загубя единственият си приятел. Страх ме е, че ако го направя ти ще бъдеш щастлив за известно време. Но после ще ти омръзна и ще ме оставиш. Че пак ще бъда сама... - изтрих лицето си и го погледнах.

-И искаш да продължиш? Да оставиш страхът ти да живее твоят живот? Заради страхът ти да загубиш най-хубавото от него?

-Не мога да направя нищо за това! - извиках. Той не ме ли разбира? Не разбира ли, че е по-трудно от колкото си мисли?

-Напротив! Можеш да направиш нещо! Каквото и да е! Но ти не искаш! Искаш винаги да си останеш такава! - извика в отговор.

-Каква? Каква искам да остана?

-Жалка! Искаш винаги да мислиш за другите. Но не осъзнаваш, че никой не мисли за теб! Истината е, че просто се страхуваш да не бъдеш сама. Изплашена си от самотата!

Думите му се забиха като нож в сърцето ми. Сякаш дишането ми се затрудни. Щях да се срина. За пореден път щях да му покажа как ми влияе всяка негова дума или действие. Как с една дума, изречена от него може да срине, моите основи и те да паднат върху мен. Преди да кажа каквото и да е било се забягах към стаята си.

Влязох и заключих. Свлякох се по вратата, отказвайки да приема думите му. Мисли ме за жалка? Такава ли съм? Вече не знам! Не мога да се позная! И за всичко е виновен той.! Макар думите му все още да карат сърцето ми да кърви ме боли още повече душата... Защото знае, че всичко което каза е истина. Ние сме просто изплашени... Уплашени от самотата.