This is me

Глава 9

ГТНБ

Не съм виждала Хари от два дни. Видях го само веднъж в училище, но беше зает със Абигейл. Когато ги видя заедно сякаш стомаха ми се свива. Защо? Не е като да изпитвам нещо към него, нали? Нали?

Когато пристигнах в училище отидох до шкафчета си. Алекс ме следваше. След малко някой постави ръката си на рамото ми. Помислих си, че е Алекс.

-Какво? - попитах и се обърнах. Сгреших не е Алекс. Нито Хари.

-Здравей! - поздрави Джейсън.

-Здравей? - май прозвуча повече като въпрос... - Какво правиш тук?

-Аз уча тук! - какво?-Да, но не за това съм дошъл тук. Искам да ти благодаря.

-За какво? - учудих се. За какво ще ми благодари?

-За това, че ми спаси живота и, че ми помогна да осъзная нещо.

-Което е? - попитах.

-Че вече я няма. Няма я и няма да я има. А, ако продължавам да се друсам, вредят на хора които също ме обичат, но не си я връщам. Права си! Исках да накарам Хари да страда.... И не съм готов да му простя това което направи. Не съм, но ще се опитам. Ще е трудно, но все пак ми е брат.

-Радвам се, Джейсън! - казах и го прегърнах. Той се изненада, но отвърна на прегръдката. Това което каза е чудесно. Наистина се надявам да му прости. Хари е страдал достатъчно.

-И знаеш ли кое е най-странното? Ти си единственият човек, който се умели да ми каже какво мисли. Да ми каже, че греша. Ти знаеш част от миналото ми. Познаваш брат ми, майка ми. А, аз? Аз все още не знам името ти. - каза и се засмя нервно.

-Бела. Казвам се Бела! - казах и подадох ръката си. Той я прие.

-Приятно ми е Бела! - каза и се усмихна. Има чудесна усмивка. Хари също. Мамка му! Защо отново мисля за него? - Трябва да вървя! Ще се видим! - киманх и му се усмихнах.

-Хари?-попита Алекс. Забравих, че и той е тук.

-Какво? - дано не е чул всичко...

-Той е брат на Хари? - какво да му кажа. Тъкмо щях да отрека, но той хвана ръката ми и ме прекъсна. - Не ме лъжи! Чух всичко. Значи сте приятели? - стиска ръката ми. Малко ме заболя.

-Алекс, пусни ме! - казах, но не ме послуша. Какво му става? От както го приеха във футболният отбор се държи странно. Има си нови приятели. Радвам се за него, но почти не излиза с мен, не ми говори. Мислех си, че просто ми се струва така след като ме покани вчера. Но сега, това пред мен е съвсем различен Алекс.

-Какво? Вече легна ли си с него? - моля?

-Алекс ти чуваш ли се? Казах ти да ме пуснеш! - опитвах се да измъкна ръката си от хватката му, но сякаш той я стиска все по-силно.

-Пусни я! - познат глас се намеси и ми помогна. Това е Хари. Добре, че е тук.

-И кой го казва? Ти? Имаш си много проблеми не се занимавай с моите!- о, не..

-Какво? - попита Хари.

-Чу ме! Отивай да се друсаш със брат ти- наркомана и ни остави.! Разбра ли? - по дяволите!

-Казала си му? - погледна ме и виждах колко ядосан е всъщност. Мамка му, Алекс! - Знаех си! Ти си като другите! На всички ли каза? - попита ме през зъби. Това боли повече и от хватката на Алекс.

-Не аз... - той ме прекъсна.

-Ти? Какво ти? Тръгна да говориш за мен пред другите, а искаш да ти се доверя? Не те мислех за такава! - каза и си тръгна. Не, трябва да го спра!

-Хари! Чакай, моля те! - сълза се стече от окото ми. Защо? Защо на мен? Тъкмо се сближих ме, а сега изгубих доверието му. Той не спира, а краката ми треперят. Качи се в колата си и си тръгна. Просто си тръгна.? Свлякох се на земята. Вече краката ми не ме издържат. Сълзите се стичат по лицето ми. Аз го нараних....

-Бела? - Алекс дойде и ме вдигна. Прегърна ме. Не искам да говоря с него. Нито да ме прегръща. Но просто нямам сили. Искам да викам, да удрям.... Но не мога.

-Защо г-го направи? - попитах едва-едва. Искам да знам,дали си струваше някой да страда заради мен?

-Беше без да искам.... Съжалявам! -не му вярвам. Той се промени. Вярно, извини се, но това не оправя нещата...Хари ме мрази.

-Искам да си вървя. Пусни ме! - той ме пусна, а аз просто си тръгнах. Както него. Защо трябваше да го казва? Че съм като другите? Знам, че го нараних. Но ме боли. Той ме мисли за такава каквато не съм! За поредната търсеща слава чрез него.

ГТНХ

Не я мислех за такава! Дори я почувствах като различна. Надявах се да е така, но днес ми показа колко съм грешал. След като си тръгнах видях в огледалото как се свляка на земята. А, онзи идиот беше до нея.

Много ме нарани. И всичко заради един бас. Не вярвах, че е като Абигейл. Но се оказа  по-зле. Никога не съм мислел толкова за Абигейл, колкото за Бела. Но Бела се оказа играч. Накара ме да ѝ вярвам, за да се популяризира чрез мен.? Мразя я.

За това, че ме накара да ѝ вярвам. За това, че ме изигра,че ме върна назад. И най-вече, че ѝ позволих да върне част от стария мен. Истинският Хари! Това спира сега! Още утре, на партито, ще приключа глупавата игра.