This is me

Глава 35

ГТНБ

Вече два дни съм далеч от Камерън.. от Хари. Цялото това време далеч от тях, беше само за да изясня чувствата си към тях. Но истината е, че първият деб мислех само за Хари. Дали беше искрен когато ми каза, че ме обича. Просто всичко стана твърде прибързано. До преди няколко месеца ме нараняваше под претекст, че е единственият ми "приятел". А сега? Сега продължава да ме наранява, но този път причината му е, че има чувства към мен.

Втория ден мина по същия начин. Опитах се да сравня Камерън със Хари. Стана още по-голяма бъркотия. Днес е третият ден за размисли. Искам да спра да мисля. Просто когато започна да мисля за Камерън ми е напълно ясно, че го чувствам като приятел. Замислям се възможно ли е да бъдем повече от това. Според него можем. Разумът ми се опитва да ми каже, че той е правилният човек за мен.

Но сърцето е на друго мнение. То мисли, че Хари е правилният избор. Постоянно в главата ми се върти гласът му. Когато ме попита дали обичам Кам. Болката в гласът му. Не ми дава мира. А, затворя ли очите си виждам него. Сякаш случилото се превъртане в главата ми и не спира. Сякаш е записано на касета, а тя не спира да се превърта.

Копнея за устните му и няма да лъжа. Наистина искам сега да е до мен. Избягах по простата причина да съм далеч и от двамата. Мислех, че чувствата ми са сходни и към двамата. Тогава защо искам само Хари да е до мен.? Защо мисля само за неговите устни. За начина по който ме докосва. Как ме прегръща и топли...

Някой почука на вратата. Отседнах в един хотел. Намира се в съседния град. Не е от най-популярните за което се радвам. Идеално място да останеш насаме с мислите си. Отидох и отворих вратата, а пред мен стоеше Анна.

-Здравей, Бела!- поздрави ме учтиво.

-Здравей!

-Чудех се дали искаш да пием по кафе? Сама съм тук и ми е ужасно скучно. Търся си компания и ти беше първия вариант за който се сетих. Все пак трябва да се реванширам. - каза и се усмихна приятелски.

-Поласкана съм! - отвърнах и се засмях. Направих място да влезе. - Ще се радвам! Умирам от скука също като теб.

-Е, защо си сама. - това пък от къде ѝ хрумна. - Извинявай не исках да прозвучи толкова директно...

-Не няма проблем.... Просто исках да остана насаме с мислите си.

-Май имаме любовен проблем. - погледнах към нея изненадана. Тя се засмя на изражението ми. - Право в целта, а?... Не искам да ставам нахална, но можеш да споделиш.

-.. Това е.. дълга история

-Имам време.

-Ами имам си гадже, но преди няколко дни се запознах със приятелите му и... Един от тях беше.. бившия ми. - току-що нарекох Хари бивш.

-И най-вероятно все още имаш чувства към него. - кимнах. - Не ти завиждам! - засмях се.

-Ами ти? Защо си сама?

-Скарах се с приятеля ми. - усмихна се тъжно. - Той ми изневери.

-Съжалявам... Не трябваше да питам.

-Не, няма проблем.

-Искаш ли да споделиш?

-Прибрах се по-рано и го видях да се целува със неговата "просто приятелка". Когато влязох ми каза,че не каквото изглежда. Нещо ѝ е влязло в окото и той го погледнал. Мисли ме за глупава! Лично аз то видях как пъха езика си в нейната уста. - сълзи започнаха да се ронят от очите ѝ. Аз отидох до нея и я прегърнах. - Благодаря ти! Съжалявам, че ти надух главата с моите глупости.

-Не, не са глупост. Понякога човек има нужда да сподели с някого.

-Тези момчета ще ни довършат! - засмя се. - Не можем със лъжите им, но не можем и без тях.

-Правилно!

-Хей! Хрумна ми чудесна идея. Нека се разсеем малко. Да спрем да мислим за тях. Искаш ли довечера да излезем?

-Ами... Не знам. Не съм по тези неща.

-О, хайде де! Ще излезем и ще се напием, ще танцуваме и ще спрем да мислим за тях. Моля те! Направи го заради мен.

-... Добре! - Тя изписка радостно и ме прегърна.

-Добре, че те срещнах.! - усмихна се, спомняйки си как се запознахме.

Излязох от стаята си когато нещо ме удари. Загубих равновесие и паднах. Тъкмо щях да се изправя, когато някой подаде ръката си. Погледнах нагоре и пред мен стоеше русо момиче със сини очи.
Помогна ми да стана и се извини поне десет пъти. Реши, че трябва да се реваншира и трябва да се видим отново... А, ето ни сега. За колко малко време станахме приятелки...

Като казах приятели се сетих за Алекс.... И разбира се за Хари. Когато Алекс ми каза за баса се почувствах използвана. Мислех, че Хари ме е целунал само заради едни джип. И когато ми обясни за останалата част от баса до някъде... негова... Какво? Аз никога не съм била негова. Няма как да знам какво е! Май наистина ще ми се отрази добре да се напия. Дори за малко да спра да мисля за проблемите....за Хари.