This is me

Глава 61

ГТНБ

Минаха няколко месеца от както с Хари сме заедно. Вече съм в средата на осмият месец. Хари е толкова грижовен,но малко прекалява. Постоянно е около мен и ми казва какво да правя. След случката с Камерън не сме си викали... толкова.

Имаше периоди от ден или два в които не си говорехме, но след един ден всичко си идваше на мястото. А относно Камерън... Идва доста често, но заедно с Джейсън. Не сме си говорели много. Само основните неща. "Здравей,," "Как си?, "И да иска да говорим когато той е покрай нас Хари е до мен.

Види ли го веднага ме прегръща или целува. Сякаш му показва, че съм негова. Сега сме в стаята на нашето бебче. Колко сладко звучи. Нашето бебче....

-Какъв цвят ще бъде... - спрях да го слушам заради силната болка която изпитах. Какво по..?

-Бел, добре ли си? - Хари веднага хвана ръката ми, след като извиках.

-Да, до... - бях прекъсната от собственият си вик.

-Отиваме в болницата. - каза Хари и ме вдигна. Болеше, мамка му! Той ме пусна на пасажерското място и закопча колана ми. След като избяга разстоянието до шофьорското място запали и тръгна. Не обръщам внимание колко бързо караше. Много ме боли...!

-Х-Хари! В-водите ми изтекоха! - извиках щом усетих нещо мокро да се стича по бедрата ми.

-По дяволите! Н-но ти си в о-осмия месец! - за втори път чувам как Хари заеква и ми се струва, че е по изплашен и от мен.

-Мамка му, натисни газта и побързай! - извиках.

-Д-да!... Бела спокойно всичко ще мине. Хайде! Дишай, издишай.. - Хари започна да повтаря да вдишвам и издишам, но не помага. Отново извиках силно. - Е-ето пристигнахме у-успокой се!

След като колата спря ме вкара вътре и след малко ме пусна върху някаква количка. Пусна ръката ми.

-Не! Не ме оставяй! Хари! - извиках, но лекаря не го пусна да дойде.

-Не можете да влизате тук! Тя е получила.. - от там нататък не помня нищо. Сякаш всичко свърши.

ГТНХ

Онзи не ме пусна да вляза!? Бела започна да вика, но след малко виковете спряха. Когато погледнах към нея тя беше в безсъзнание. Имаше кръв по дрехите ѝ.

-Какво, по дяволите става? Погрижете се за нея! - извиках на лекаря. Той стоеше и я гледаше! - Направете нещо!

-Ще ви помоля да бъдете по-тих! Все пак сте в болница!

-А вие направете нещо! Все пак сте лекар! - ако нещо се случи на Бела или на детето не знам какво ще правя..

След като вкараха Бела в някаква зала телефона ми звънна.

-Хари, какво става? Къде си? - Джейсън задаваше толкова въпроси. Чух всички, но сякаш не достигнаха до мозъка ми.

-Д-Джейсън н-ние сме в болницата. - едва казах.

-Какво се случи? Защо сте в болница?

-Н-не знам, не ми казват нищо. Вече от половин час чакам, н-но  никой не ми казва как са те.

-Опитай се да не мислиш за лоши неща. Ние идваме.... - каза и затвори. Докато чаках да дойдат лекаря излезе.

-Как е тя?

-Слаба. Много слаба.! Странно е, че в момента трябва да роди. Надявам се да не е приемала от лекарствата за по-бързо прекарване на бременност.

-Не, не е използвала никакви лекарства...

-Бременността е доста напреднала, а организма ѝ не е достатъчно здрав. Направихме всичко възможно за да спрем кръвоизлива, но ще трябва да извадим детето. Ще се опитаме да спасим и двамата. Имайте надежда.! - каза и тръгна.

-Доволен ли си.!? - обърнах се и видях Камерън.

-Не ми е до теб, Камерън!